Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

— Какво има? — попита го Джъстин. Гласът й все още потръпваше от преживяния шок.

Той сложи пръст на устните си и приближи мембраната:

— Там ли е? — попита. — Обажда се Никълъс Линеър.

Наложи му се да поизчака. Джъстин се изправи зад него и обви ръце около тялото му.

Беше Франк. Значи, вече е успял да се върне мръсникът! Но в гласа му не пролича никаква емоция:

— Добре ли прекара? Да, да… Жалко, че пропусна шоуто… — Усети как гърдите й се притискат до гърба му, протегна ръка и я прегърна. — Разбира се, като се видим, ще ти разкажа…

Това сигурно ще стане доста по-скоро, отколкото предполагаш! Франк го помоли да почака за миг. Затвори очи и в миг пред него се появи морето, замръзнало като релефна карта под последните лъчи на залязващото слънце. Прозрачна като фантастична мозайка, водата сякаш светеше със собствена светлина.

— Здравей — отново преговори той. — Обмислих още веднъж предложението ти. Да, да, зная какво ти казах… — Очите му рязко се разтвориха, прилепена до него, Джъстин ясно почувства как тялото му окаменява и се учуди на несъответствието между думите му и чувствата, които очевидно го вълнуваха. — Нещата се промениха… Промених решението си. Да, можеш да го приемеш за окончателно… — О, Йеасу! Как хубаво ще докажа твоята правота! — Когато кажеш… — Кокалчетата му побеляха върху слушалката: — Да, току-що прочетох: във вестника… Разбира се. Тъкмо бяхме започнали да се опознаваме…

Усетила как гневът му расте, Джъстин се притисна още по-плътно до тялото му, сякаш искаше да го облекчи с присъствието си. Никълъс почувства как топлината й прониква дълбоко в него и вече беше сигурен, че ще забравят за плажа и ще се любят ненаситно, въпреки скръбта по загубения приятел. А може би именно заради нея. Той се връщаше към живота, тя също…

— След една седмица? — попита, той. — Не, смятам, че няма да има проблеми. Просто трябва да ме запознаеш с подробностите. Но дори и това… Добре, можем да ги прехвърлим в самолета, нали? Да, да… — Послуша известно време, но мислите му бяха далеч. — Значи скоро ще се видим.

Беше сам, пред него блестяха единствено думите на Йеасу: „За да опознаеш врага си, трябва да му станеш приятел.“

Притисна се към Джъстин, искаше да изпие цялата топлина на тялото й. Защото замръзна, когато му стана ясно, че Томкин е изпратил Франк да открие онази жена в Кий Уест. А после Кроукър умря, пак в Кий Уест. Убийство. Думата звънна в главата му като мощна камбана. Това ще постигне и теб, помисли си той, докато оставяше слушалката.

„Станеш ли негов приятел, пада цялата му защита. И тогава можеш да избереш най-подходящия начин за неговото унищожение.“

В японската военна философия, която обединява много елементи на будистката и шинтоистката религия, съществуват пет основни символа — Земя, Вода, Вятър, Огън и Пустота.

Книгата на Миямото Мусаши „Го рин ношо“ съществува и в наши дни. „Нинджа“ също е книга на Петте символа.

ВЕКОВЕ НАРЕД ЛЮБОВТА НА ИЗТОК Е БИЛА ИЗКУСТВО. СЪЩО И СМЪРТТА…

НИНДЖА…

Те са били тъмната и мрачна алтернатива на самураите — безмилостни убийци, обвързани от най-ужасния морален кодекс на света. Те са познавали до съвършенство изкуството да се убива, били са неповторими в своите мрачни ритуали — както в любовта, така и в смъртта…

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3771

Сканиране: Диан Жон, 2010

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2010

Издание:

Ерик Ван Лустбадер. Нинджа. Част 2

Американска, първо издание

Превод: Веселен Лаптев

Редактор: Константин Бижинов

ИК „Гарант 21“ — София, 1992 г.

ISBN: 954-8009-19-6

Трихлоретан. — Б.пр.

Амелия М. Еърхарт (1898–1937) — известен американски летец, прочула се с рекордните си полети над Атлантическия и Тихия океан. — Б.ред.

Пресноводна декоративна рибка с червеникави люспи. — Б.пр.