Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

— Ник! — Лицето й над вестника беше побледняло. Той се приближи до стола и нежно я целуна:

— Защо гледаш така?

— Виж това — промълви тя и му подаде прегънатия вестник.

Той го пое и бавно отмести очи от разтревоженото й лице.

— Трябва да се обадя на Гелда — прозвуча гласът й някъде отдалеч.

Гласеше заглавието на репортажа, изпратен от Кий Уест, Флорида.

„Лейтенантът от полицията Люис Д. Кроукър е бил намерен мъртъв вчера в своята наета кола, съобщи представител на полицията от община Монро. Колата изскочила с висока скорост от магистралата на десет километра източно от Кий Уест, преобърнала се по високия насип и се запалила. Според говорителя катастрофата вероятно е била предизвикана от силния дъжд и ураганен вятър, бушуващи в района през последните два дни. Лейтенант Кроукър, се намирал в Кий Уест на почивка. В интервю на «Полис Плаца» № 1 прекият началник на Кроукър — капитан Майкъл С. Финиган — направи следното изявление…“

Никълъс прекъсна четенето. В гърдите си усещаше глух екот, сякаш огромен тъпан думкаше под свода на широк и празен храм. Взорът му се замъгли, пръстите му несъзнателно късаха вестника на ситни парченца.

— Никълъс…

Изправена пред него с безсилно кръстосани ръце Джъстин безпомощно потрепваше, емоциите бързо вземаха връх над все още невъзстановената й физика.

— Просто не мога да го повярвам…

Но той можеше, и вече го стори с типично азиатско предчувствие за необратимостта на събитията. Карма — проплака душата му. Смъртта на Кроукър го прониза като нож в слабините, болката дълго нямаше да отмине.

После в съзнанието му изплуваха причините за пътуването на Кроукър до Кий Уест. Отново прочете репортажа, този път от първия до последния ред. Почивка, разбира се… После, сякаш духът на приятеля му кацна редом с него, в съзнанието му отново изплуваха думите, произнесени бавно и отчетливо:

„Той е убиец, Ник. Ако имах някакви резерви по отношение намесата на Томкин в случая Анжела Дидион, те се стопиха заедно с официалната заповед за прекратяване на разследването. Той е акула, човече. Добре ще е да свикнеш с тази мисъл“.

Изведнъж видя отминалите събития в друга светлина — сякаш го лъхна хладен вятър от гробищата, а самотните смърчове развълнувано зашумяха. Спречкванията между Томкин и Кроукър са били инсценирани. Кроукър го е дразнил, вероятно с надеждата, че ще го подтикне към някое необмислено действие — например опит за покушение срещу него самия. И ето че това се превърна в страшна истина и зад нея се полюшваше сянката на бесилката. А Франк — най-доверения телохранител на Томкин, липсваше от няколко дни. Кой знае къде е бил?

„Трябва да го пипна! Това е въпрос на чест!“

Всяка дума го пронизваше като нож, от сърцето му капеше кръв.

„Ако не го сторя аз, никой не може да го стори!“

Скочи на крака и се отправи към телефона. Набра един номер с кристално ясно съзнание. Цялото тяло го болеше, сякаш току-що го бяха пребили. Не е честно точно на тях да се случи това! Приятелство като тяхното би трябвало да бъде съхранено, а не да бъде отмъкнато в мрака от дребен крадец! Обзе го гадното чувство, че са били измамени и двамата. Това е западен начин на мислене, напомни си той и го изхвърли от съзнанието си. Взе от него само отделни части, отдели ги настрана и ги запази в съзнанието си като скъп дар. В един кратък миг ги видя и четиримата — седнали на палубата на дълга и стройна яхта, мокри от солените пръски, усмихнати и безгрижни, със слънце в очите… После отхвърли видението, накара го да напусне съзнанието му завинаги, като последен слънчев лъч, близнал за миг белите облаци, преди да потъне зад хоризонта. Но нима нещо се промени? Нищо, абсолютно нищо. Любовта и приятелството са вплетени здраво в съдбата на Япония, а след всичкото време, прекарано на Запад, въпреки дрехите, навиците и новите познанства, той си беше останал човек на Изтока. И винаги щеше да бъде такъв. Осъзна това е рязко и свиващо дъха убеждение, от което му стана спокойно и ведро на душата. Сега вече имаше чувство за място, а с него се върна и чувството за време.

Саможертвата и отмъщението — тези крайъгълни камъни на японската хилядолетна история, също бяха неразделна част от него. Това беше последното послание на Итами, но навремето той не успя да го разбере изцяло.

Смъртта на Кроукър направи всичко просто и ясно.

В главата му се мярна един цитат, който приписваха на Йеасу Токугава, стрелна се и изчезна като птица в пролетното небе. Вече знаеше как да постъпи.