Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

— Съблечи момчето! — заповяда й той, усещайки как гласът му вибрира в гърдите. Думите приемаха материално измерение и сякаш се търкаляха в кухината между ребрата му като малки топчета, натискащи се да изскочат навън. Някои от тях бяха като малки буболечки, ярки и блестящи, други — огромни и тромави като жирафи.

Японецът проследи с поглед как момичето се насочва към мястото, на което се беше изправило момчето.

— Направи го на колене — рече той и с удоволствие отбеляза бързината, с която то се подчини. Трябва да похвали старата дама за доброто обучение, напомни си той.

След миг момчето беше голо, тънкото му телце едва загатваше мускулатурата на възрастния човек. Японецът го гледаше с разширените си зеници, дишането му ускори своя ритъм. Момичето седна на пода с кръстосани крака и сведена в покорство глава. Дългата му черна коса висеше към пода, бляскава и жива.

Той й кимна да съблече и него. Посочи й първо ризата, за да свърши останалото на колене. Очите му не изпускаха момчето.

Когато момичето го съблече, той вече беше възбуден, пенисът на момчето също не беше увиснал. Без да я гледа, той сграбчи дългата й коса и навря лицето й в слабините си. Тя разтвори уста. Момчето вече беше напълно възбудено и леко потръпваше.

След малко той отблъсна момичето от себе си и прекрачи в горещата вана.

— Сега ще ме измиеш! — нареди й той.

Когато заповедта му беше изпълнена, той излезе от ваната и я накара да я почисти. Влезе отново едва след като порцеланът светна от чистота. Момичето пусна крановете.

Той се отпусна по гръб и доволно примижа. Държеше се така, сякаш е съвсем сам и си мислеше за неотдавнашния телефонен разговор. При всички случаи планираше да убие Томкин в рамките на следващите три дни, доволно се усмихна той. Но умно се беше въздържал да разкрие това пред своите работодатели. Колкото по-малко знаят, толкова по-добре. Дадеш ли информация на някого, винаги му даваш и предимство. Японецът никога не постъпваше така — винаги той беше този, който се ползваше от предимствата. Така го бяха учили, поради тази причина винаги успяваше.

Разсмя се и малки вълнички плиснаха отвъд блестящите ръбове на ваната. Не разкри своите планове и получи двойно увеличение на хонорара. А той и без това беше достатъчно висок, при това съвсем справедливо — много хора се бяха опитвали безуспешно да убият Рафаел Томкин! Японецът обаче изобщо не се съмняваше в успешното изпълнение на своята мисия. Занимаваше го по-скоро методът, до който ще прибегне. Да, първото му заключение се оказа вярно. Томкин е най-уязвим в новия си офис. Той се намира нависоко, изолиран е, до него се достига по множество тунели и недовършени коридори, в които японецът може да изчезне за частица от секундата.

Разбира се, съществуваха и методи за поразяване на жертвата от разстояние — пушката, бомбата и прочие. Но японецът избягваше да ги включва в своя репертоар, тъй като те бяха типично западни начини за убийство — страхливи и непълноценни. Той предпочиташе да свърши работата лично, използвайки любимите си оръжия. Другите начини за убиване бяха безчестни, така го бяха учили. Нинджите също имат свой кодекс на честта, съвсем различен от малодушното бушидо, помисли си с ненавист той. Какъв е смисълът да убиеш някого, без дори да се доближиш на ръка разстояние от него? Не си струва!

Значи всичко ще стане на последния етаж на административната сграда, в кабинета с плюшени мебели, който идеално отговаря на целта. Не тази вечер, може би не и утре — твърде много неща трябваше да организира и подреди. Значи остава за вдругиден вечерта, време има достатъчно. Отново обмисли всеки етап от „сделката“ и усети как слабините му отново потръпват. В момента се тревожеше само от едно — дали не са прекалено ясни намеренията му, тъй като не беше в състояние да се контролира напълно. Може би допусна грешка с убийството на Ито… Не, то беше планирано още от самото начало, това куче не заслужаваше друга съдба!

Върхът на възбудения му пенис се показа над водата и той захласнато се загледа в него.

— Време е — рече и момичето извади запушалката на ваната. Горещата вода се спусна надолу по тялото му, гладко и лишено от всякакви косми.

Излезе от ваната и бутна настрана дебелата хавлия, която момичето разтвори пред него.

— Не — рече той. — Ще ме изсушиш с език.

Момичето послушно се зае с новата задача, а той отправи поглед към момчето, което не беше помръднало през цялото време.