Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

Да, повтори си той. Имам достатъчно време, утре вечер отново ще се върна тук. Облекчението беше един инструмент за неговата функционалност. Момичето продължаваше да използва езика си между разтворените му крака.

В спалнята той изпуши още една лула и повтори предложението си към Спероу. Само момичето продължаваше да е облечено. Той го повика и то се изправи в краката му със сведен поглед. С едно-единствено светкавично движение той разкъса робата й. Имаше малки и твърди гърди с дълги и вирнати нагоре зърна. Бедрата и кръстът й бяха тесни, триъгълникът между краката й — гъсто окосмен. Кожата й леко настръхна, но тя продължаваше да гледа в краката си и той остана доволен.

Вдигна лявата си ръка и пръстите му свободно се свиха около тънкото й вратле. Кожата му беше изключително нежна. Другата му ръка докосна настръхналата кожа на гърдите, сякаш искаше да провери защо се получава този странен ефект. После замахна и рязко я плесна през гърдите, те леко се поклатиха. Лицето на момичето се изкриви, но то не издаде нито звук. Японецът изви глава, за да наблюдава реакцията на момчето. То беше все така неподвижно. Отново плесна гърдите на момичето, този път от обратната страна. То изхълца и прехапа устни, пот се стече по врата й и той стана влажен под пръстите му.

Третият удар беше нанесен с далеч по-голяма сила. Тя тихо извика и краката й омекнаха. Японецът я подхвана под мишниците и я хвърли върху леглото. Във всеки от ъглите на широката спалня за двама имаше тесни копринени ленти. Японецът върза с тях китките и глезените й, стегна ги здраво и момичето не можеше дори да се помръдне. Гърдите му бурно се повдигаха и спущаха, кожата им заблестя от пот. Тя простена, почти не на себе си.

Японецът прекоси стаята, взе керамичната кана със саке и я наведе над устата й. Тя се закашля, очите й се облещиха, гърлото й конвулсивно преглътна. Той притискаше каната до устните й, докато алкохолът вътре свърши, после се качи на леглото и обкрачи разпънатото тяло така, че гърдите на момичето да бъдат точно под него.

— Ела тук! — заповяда на Спероу той. Момчето се покатери на леглото и застана в позицията, която му посочи японецът — клекнал между разтворените крака на момичето. Погледна замаяно към чатала й и неволно се наведе към него. В следващия миг дясната му буза изтръпна, след това я прониза остра болка. Нито чу, нито видя плесницата.

— Не прави това! — изръмжа японецът. — Ще гледаш само тук! — Пръстът му посочи към щръкналия пенис. После бавно се намести върху лицето на момичето. Дъхът й го опари, устните й тихо премляснаха, езикът й докосна ануса му.

— Сега! — заповяда той и Спероу се наведе напред с отворена уста.

След няколко секунди японецът затвори очи и от устата му започнаха да се изтръгват несвързани възклицания. Нито Спероу, нито момичето ги разбираха, тъй като бяха на японски, но и двамата ясно долавяха тяхното значение.

Със засилване на възбудата загрубяваха и мръсотиите, сипещи се от устата му. Ръцете му несъзнателно посегнаха към бедрата на момичето и грубо ги стиснаха откъм меката вътрешна част, пръстите му оставиха яркочервени следи. В момента, в който изригна в устата на момчето, той й нанесе такъв удар, че тя припадна от болки.

Спероу надникна в очите на японеца и мълчаливо се отдръпна от леглото. Знаеше, че сега идва неговият ред.

Док Диърфорт мислеше за войната. Беше в кабинета си, на обичайния дървен стол зад бюрото. Пред него димеше чаша кафе, поставена върху бледосин бележник. Леко извърнал глава, той гледаше през замрежения прозорец към Мейн стрийт, пуста в този час на деня. Още нямаше седем.

Ръката му се пресегна към чашата. Отпи голяма глътка, опари езика си, но това не успя да го разсее.

Това е като малария, мислеше си той. Хване ли я веднъж човек, вече няма отърваване. Пристъпите, макар и притъпени, ще го преследват цял живот като неприятен спомен за миналото. Може би е дори сезонно явление, което най-често избира горещите дни на юли и август — най-кучешкото време, когато дори тук, в Уест Бей Бридж, слънцето пече безмилостно, въздухът е лепкав, листата на дърветата не помръдват.

През зимата никога не мислеше за войната.

Вдигна слушалката и набра номера на Рей Флоръм в полицейския участък. Изчака прозвучаването на шест сигнала, преди да затвори. Преди това беше му звънял у дома, сигурен че няма да събуди никого, освен него.

Къде се е запилял, по дяволите? Ядосан, Док Диърфорт погледна часовника си и видя, че все още е твърде рано. Рей се появяваше на работа около осем. Въпреки това Док Диърфорт искаше час по-скоро да разбере докъде е стигнало разследването, има ли шанс да заловят нинджата. Продължаваше да кипи от яд, съзнавайки, че този яд е породен от страх.