Ерик Лустбадер: Нинджа (Част II)

— Заведи този господин в златния апартамент — нареди й А Ма. Всички помещения, използвани за професионални цели, съдържаха определен цвят в наименованието си.

Уилоу се поклони и поведе японеца по дълъг и зле осветен коридор. Стените бяха тапицирани със синьо-зелена шантунгска коприна, килимът и рамките на вратите бяха в тъмнобежово.

Спряха пред последната врата вляво и ръката на Уилоу посегна към бравата.

— Чакай малко! — каза мъжът и пръстите му се свиха около тънката й китка. — Ти ли ще… — започна на кантонски диалект, но бързо превключи на мандаринско наречие, срещнал равнодушния поглед на черните й очи: — Теб ли прикрепи към мен старата дама? Аз й казах, че не искам високи… — Уилоу продължаваше да го гледа безмълвно. — Слушай, не те искам! Разбираш ли? Станала е грешка!

Очите на Уилоу се спуснаха към пръстите му, които продължаваха да стискат тънката й китка.

— Кажи на старата дама, че има грешка! За парите, които плащам, аз… — Той учудено млъкна. Жената не се отдръпна от него, макар че той очакваше да го стори, а дори и да започне да се бори. Стегна хватката си, но отклик нямаше. Пусна китката й.

Уилоу се извърна към вратата и мълчаливо я отвори, после леко се отдръпна.

Японецът влезе и се обърна да я погледне, но вратата вече се затваряше зад гърба му.

Стаята беше просторна. На пода имаше зелен килим, стените бяха със златни тапети, а таванът — ослепително бял. Мебелировката се състоеше от широко двойно легло, удобен на вид диван и три фотьойла, всички със златиста тапицерия. Една полуотворена врата вдясно водеше към широка и добре обзаведена баня. Насреща, в близост до широкия прозорец, имаше блестящо полиран шкаф от солиден бук.

Той се насочи натам и хвърли поглед надолу към Пел стрийт. На стената беше прикрепена обикновена аварийна стълба от черно желязо, в банята нямаше прозорец. Обикновени предпазни мерки. После се обърна.

Видя момчето, следвано от млада жена.

— Как се казваш? — обърна се към момчето той, без да обръща внимание на младата жена.

— Спероу.

— Носиш ли го?

Момчето кимна и пристъпи към японеца.

— Стой! — заповяда му той. — Дай го на момичето!

Момчето се обърна и подаде нещо на момичето.

— Донеси го! — заповяда японецът.

Момичето се поклони и тръгна към него, по пътя се спря за миг да напълни чаша със саке. Приближи на крачка от него и протегна ръка с чашата.

Той впи очите си в нейните, ръката му се стрелна нагоре и изби чашата от ръката й. Тя извика и стисна пръстите си, почувствала пронизваща болка.

— Няма да правиш нищо, което не съм наредил! — студено процеди той. — И се погрижи да изпълняваш точно всичко, което кажа, ясно ли е? — Момичето тъжно кимна с глава. — Покажи какво носиш!

Тя разтвори дланта си. В нея имаше две кафяви таблетки и някаква черна бучка. Той взе първо бучката, помириса я и кимна с глава. Върна я обратно върху протегнатата длан и взе таблетките. Тях опита с върха на езика си, отново кимна и нареди на момичето да ги смеси.

Комбинацията между опиум и синтетичен ДМТ 1 1 Трихлоретан. — Б.пр. му беше позната отдавна, още от ученическите години, когато напрежението на риу ставаше непоносимо. Сакето, разбира се, също се използваше за отпускане. Но то беше твърде слабо за него.

Със стъклен поглед наблюдаваше как момичето се отпусна на колене и започна да стрива сместа в каменно хаванче, което извади от буковия шкаф.

Когато свърши и му натъпка една лула, той й нареди да му напълни ваната.

— Мога и аз да го направя — предложи Спероу.

— Стой си на мястото! — излая японецът и премести очи върху момичето: — Прави каквото ти казват!

Тя се поклони и изтича по посока на банята. Японецът запали лулата и чу как оттатък зашуртя водата. Дръпна дълбоко на три пъти, едва след това извади лулата от устата си.

— Ела тук, Спероу — нареди той. — Дръпни си! Не така… по-дълбоко! — После довърши дозата и се отпусна. До слуха му достигаше шуртенето на водата, превърнало се в ромон на далечен водопад.

При вдишване въздухът му се струваше хладен, а при издишване имаше чувството, че ще прогори върха на ноздрите му. Сърцето му ускори ритъма си, кръвта във вените му кипна, стана му топло.

— Гравитацията започна да го повдига нагоре — така, както става, когато човек се намира под водата. Усещаше натиск върху ръцете и краката си, върху главата и пениса си. Тестисите му сякаш набъбнаха в торбичките си.

— Ела! — заповяда той на момчето и го поведе към банята. Ваната беше почти пълна. Отпуснато на колене, момичето измерваше температурата на водата с ръка.