Ерик Лустбадер: Нинджа (Част II)

— Мога ли да зная причината? — меко попита Пени.

— Това не те засяга — усмихна й се А Ма и лекичко я побутна по рамото: — Иди да помогнеш на Уилоу, нямаме много време.

Пени сведе глава и промълви:

— Да, майко, веднага отивам.

А Ма я гледаше как тихо се измъква от стаята. Какво ли има да става, запита се тя.

По същото време японецът се измъкна през страничния изход на киното. Забързано прекоси Четиридесет и девета улица и пробяга няколко метра, за да хване автобуса към центъра. Вътре беше доста претъпкано, но след Трийсет и четвърта улица пътниците рязко намаляха.

Слезе на предпоследната спирка и тръгна към Вилидж пеша. Сви на изток по Осма улица и скоро излезе на площад Купър с черния метален куб в центъра.

На ъгъла на Осма и Трето авеню хвана автобуса за Сити хол, измина с него цялата Боуъри и слезе на Канал стрийт. Там откри първата телефонна кабина и погледна към стария уличен часовник, увесен над бижутерийния магазин на ъгъла. Наоколо се стелеше дебел смог от дизелови мотори, оттатък широкото платно се издигаха псевдоримските колони на Манхатън Бридж.

Набра един номер и получи точното време, окачи слушалката и изчака точно една минута и петдесет секунди. После набра местен нюйоркски номер. Мразеше тази сложна процедура, но тя беше задължителна и логична, а той не беше човек, който се противопоставя на логиката.

Отсреща вдигнаха слушалката. Японецът продиктува седемте цифри на номера на телефонната кабина и веднага затвори. Слушалката остана до ухото му, само пръстът му притискаше лостчето за прекъсване. Някаква жена, спряла се пред кабината, го изгледа с отвращение и се отдалечи да търси друг телефон.

Телефонът иззвъня точно след четири минути и половина. Японецът вдигна пръста си от лостчето. Разговорът се проведе на родния му език.

— Да. — В ухото му закънтя приглушеният шум на международния разговор.

— Статут?

— Действаме.

— Друго? Какви резултати имате?

— Резултати ли? — Изглеждаше леко учуден. — На мястото съм, сделката е задействана.

В неговия речник „сделка“ означаваше задача.

— Ясно. — Настъпи пауза, в тишината отново нахлу приглушен шум от друг международен разговор. — Линията сигурна ли е?

— Абсолютно, поне от моя страна.

— Искаме бърза развръзка!

— Това зная още от началото. — На всеки петнадесет секунди той се оглеждаше, просто така, по навик. Манията за сигурност го преследваше навсякъде.

— Точно така.

— Тези неща не стават бързо и вие го знаете. Работя по свой собствен способ. За това се споразумяхме предварително, иначе никога не бих поел сделката.

— Да, знаем това. Но животът се променя. Събитията, които последваха след вашето заминаване от страната, налагат бързо приключване.

— Не работя по този начин! Аз…

— Но сега ще работите! — Гласът беше мек като коприна, равен и спокоен. Изричаше думите гладко и ясно, без следа от враждебност или припряност. — Налага се да приключите сделката в рамките на следващите седемдесет и два часа!

— Не мисля, че…

— Хонорарът ви е удвоен.

След тези думи разговорът прекъсна.

— Добър вечер — продума А Ма с любезна усмивка на уста и протегна ръка. — Вашето присъствие е чест за този…

— Всичко готово ли е?

А Ма не показа с нищо, че е подразнена от грубото прекъсване на ритуалните любезности. Тя беше уравновесена жена, но не обичаше грубостта. За миг си помисли да го изхвърли, нямаше никаква нужда от парите му. Но той беше убивал комунисти в Китай. За трима високопоставени функционери беше абсолютно сигурна, но положително имаше и други. А комунистите мразеше далеч по-силно от японците. Освен това всичко вече беше готово. Ако го изхвърли, нейните хора биха се трудили напразно.

— Всичко е готово според уговорката — усмихна се широко тя. Широко отворените й тъмни очи, внимателни като на птица, прикрито го огледаха. Настроението му е друго — вече не е толкова спокоен, сякаш бърза. Вероятно оттук заминава направо за Китай да убие още някой комунист. Вътрешно сви рамене — това не беше нейна работа.

— Ще приемете ли чаша чай?

— Не.

— Току-що свалиха кнедлите от огъня.

Той поклати глава.

— Както желаете — повдигна рамене А Ма. Варварин! Любезността не значи нищо за него, бърза като обикновен европеец. Ами да — днес японците почти не се различават от европейците! — Уилоу! — повиши глас тя.

В помещението се плъзна висока и слаба жена с изключително приятно лице, издължени очи и чувствени устни. Въпреки хубостта й от цялата й фигура се излъчваше някаква ледена сдържаност и човек не можеше да я сбърка с някое от момичетата на А Ма. Тази жена несъмнено стоеше далеч по-високо в йерархията на дома, макар че никой не беше в състояние да каже къде точно. Очите й гледаха право в лицето на А Ма и не обръщаха внимание на нищо друго.