Ерик Лустбадер: Нинджа (Част II)

— Това е Филип Чен — представи го Пени.

— Затвори вратата, скъпа — меко отвърна А Ма. Беше кръстосала ръце пред гърдите си и продължаваше да оглежда момчето. — Докато си тук, ще имаш друго име — започна тя. Ще те наречем Спероу и само на него ще отговаряш. Ясно ли е?

Момчето леко се усмихна и кимна.

— Наричай ме „майко“.

— Да, майко.

— Инструктираха ли те както трябва? Не искам никакви изненади!

— Да — отвърна безгрижно момчето. — Пени ми обясни всичко, няма проблеми.

— Наистина, ли? — изви вежди А Ма. — Ще видим дали е така… Добре, сега си свободен, Спероу. Можеш да потърсиш Уилоу, тя ще те заведе в стаята, а ти знаеш какво да правиш там.

— Да, майко — отвърна момчето и излезе.

А Ма изчака Пени да затвори вратата зад гърба му и попита:

— Родители?

Пени поклати глава:

— Живее с чичо си, който е винаги пиян и едва ли би забелязал, че момчето го няма по цели нощи.

— Всичко ли е подсигурено?

Пени кимна и черната й коса плесна във въздуха като животинска грива.

— Уилоу лично се погрижи.

А Ма си позволи лека усмивка?

— Справила си се отлично, детето ми!

Пени наведе глава, за да скрие зачервените си бузи. А Ма хвалеше своите възпитаници изключително рядко.

— Благодаря, майко — смотолеви тя.

А Ма безшумно се приближи до нея и повдигна брадичката й.

— А сега ми кажи какво те тревожи — меко рече тя.

Под погледа на тези мъдри очи, които знаеха всичко, беше трудно да се намерят подходящите думи. Пени усети как гърлото й се свива.

— Хайде, дете. Японецът, нали? Какво толкова те смущава в него?

— Срамувам се, че чувствата ми са толкова прозрачни — тъжно отвърна Пени. Очите й се сведоха надолу, имаше чувството, че всеки момент ще се разплаче.

— Глупости! — раздразнено каза А Ма. — Това, което виждам аз, другите не могат да видят! Не си се изложила пред мен и те моля да ми кажеш какво те тревожи!

— Наркотикът, майко — тихо отвърна Пени. — Мисля, че не трябва да се замесваме в такива неща.

За миг А Ма не каза нищо. В съзнанието й изплува едно пътуване до Шанхай, което беше предприела преди много, много години, още като малко момиченце. В ноздрите й все още тежеше задушливата миризма на горящ опиум, от който й се повдигна. Никога през живота си не беше го опитвала, но въпреки това беше убедена, че е нещо отвратително.

Същата миризма се носеше и през нощта, в която комунистите дойдоха за съпруга й. Нямаше шум, нямаше нищо, което да ги предупреди за опасността. Те се криеха, но комунистите знаеха къде точно да ги потърсят. Бяха ги наклеветили.

Съпругът на А Ма беше политически активист с изключителна прозорливост. Отдавна предвиждаше бурята на комунистическата революция, дори нейната неизбежност. Въпреки това се бореше срещу нея с цялата жар, на която беше способен. В речите и памфлетите му се казваше:

За пръв път в историята ни ще трябва да се поучим от японците. Какво добро им донесоха затворените режими на шогуните? Бързо стана ясно, че тази страна се задушава в стоманените окови на собствените си традиции и Япония реши да гради бъдещето си по западен образец. Вижте ги къде са сега! Можем ли да си позволим тук в Китай да пренебрегваме такъв ярък исторически пример? Един комунистически преврат ще ни изключи завинаги от Запада, от капитализма, превърнал Хонконг и Шанхай в градове-мечти, а самият Китай ще се превърне в заспал колос, забравен от света.

Нахлуха в къщата, блъснаха А Ма до стената и тя почти припадна от съприкосновението на главата си с ръба на бюфета, измъкнаха мъжа й от леглото и започнаха да го налагат с бамбукови тояги и прикладите на пушките си. На вонящите си фуражки имаха червени звезди, униформите им бяха мръсни и раздърпани. Мъжът на А Ма припадна, облян в кръв, а те го повлякоха навън. Повече не го видя и до днес не знаеше дали е жив или мъртъв. Искрено се надяваше, че е успял да си спести страданията. Дано се е докопал до парче жица или стар чаршаф! Не й се искаше да си мисли какво биха могли да сторят на психиката му.

Всичко това беше станало много отдавна, но раната й не беше зараснала напълно, особено през мрачните дъждовни дни, когато дори вечно шумната улица под краката й притихваше.

Върна мислите си в настоящето и се усмихна на Пени. Момичето беше прекрасно, наистина съвършено!

— Хубаво е, че мислиш така, скъпа моя. Знаеш, че по правило не позволявам употребата на наркотици, но този човек е изключение.

Той се бори срещу китайските комунисти по свой начин, помисли си А Ма. Мисли си, че е взел всички мерки за сигурност, но аз знам всичко за него. Зная всичко за всеки, който идва тук, без никакви изключения. Този просто ми изгуби малко повече време и пари. Но винаги има лапи, които плачат да бъдат намазани, всяко нещо на този свят си има определена цена.