Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

— Пресвета Дево!

Рязко се извъртя и видя, че Кроукър е прикрил очите си с длан.

— Какво става? — дрезгаво попита полицаят.

— Заслепяваща бомба — отвърна Никълъс. — Съвсем мъничка…

В коридора се разнесе тропот на крака, който бързо се приближаваше.

— Той избяга, Кроукър. Избяга през прозореца.

Патрулният полицай Тони Делонг получи по радиото последните инструкции на лейтенант Кроукър и бавно подкара синьо-бялата лимузина по Пел стрийт.

— Ето, тук е — рече партньорът му Санди Бингхамптън. — Отбий и спри.

— Делонг угаси светлините и препречи колата диагонално през улицата. Имаше две причини да постъпи по този начин: да види заподозрения, в случай че побегне през някой от задните изходи, а и да държи по-надалеч любопитните минувачи.

Бингхамптън измъкна едрото си туловище през дясната врата на патрулната кола, облегна се на нея и погледна назад, към началото на Пел стрийт. Делонг остана на мястото си, за да поддържа контакт с втората патрулна кола, но колегата му искаше да установи и визуален контакт с нея. На този етап от операцията съществуваше голяма опасност от забъркването на цивилни граждани, а той знаеше, че любопитството им често е направо безразсъдно. Свали шапката си и избърса изпотеното си чело в ръкава на униформеното яке.

После продължи да оглежда сградите в дъното на улицата, най-вече особеностите на къщата, в която се провеждаше операцията. Делонг изключи радиото и слезе от колата, двамата бързо потънаха в сенките на околните сгради. Лейтенантът особено настояваше за това — да бъдат тихи и невидими. Странно, помисли си Делонг, подобни операции не се провеждаха всеки ден. Но той беше спокоен, защото имаше пълно доверие в лейтенанта. Работеха заедно почти от година и половина, през това време научи много и положително щеше да вземе без никакви затруднения предстоящия изпит за сержанти. Той отдавна мечтаеше за това, беше му писнало от изтощителни нощни дежурства и дълбоко вярваше, че скоро ще получи назначение в елитен детективски екип.

Близостта на грамадния Бингхамптън му действаше успокоително. Двамата бяха стар екип и щеше: да му бъде мъчно, за този човек, с когото действаха безупречно. Но Санди нямаше никакво желание да става детектив, беше доволен да е сред хората на улицата. „Тук ми е мястото, човече — обясняваше на Делонг той, — не ща да ставам книжен плъх.“ Двамата просто гледаха по различен начин на една и съща работа. Животът на лейтенант Кроукър съвсем не беше запълнен с канцеларска дейност, но Санди отказваше да го признае. Втълпи ли си нещо тая грамада, няма начин да…

Бингхамптън го смушка в ребрата, но и той вече го беше видял — ослепителен блясък, последван от изненадващо тихо „пук-пук“…

— Работата май става дебела — промърмори Делонг.

Двамата едновременно измъкнаха оръжието си и приклекнаха напрегнато в мрака.

Зад прозорците насреща подскачаха сенки, сякаш вътре се разиграваше безмълвно детско шоу.

— Приготви се! — басово изръмжа Бингхамптън. — Имам шубето, че тоя тип вече се измъква!

Делонг кимна и двамата мълчаливо се запромъкваха към задната част на сградата. Стъпваха на пръсти и се придържаха в сянка, доколкото това беше възможно. Едва сега Делонг забеляза, че няколко от уличните лампи не работят. Странно, помисли си той. Обикновено новата управа на китайския квартал веднага предлагаше на вниманието на кметството подобни пропуски. Но това си е Ню Йорк, никой нищо не можеше да направи.

Едновременно забелязаха светкавичното движение. Делонг потупа партньора си по рамото и тичешком се отправи към сянката над отсрещния тротоар. Очите на едрия негър останаха приковани в къщата. От дългогодишен опит знаеше съвсем точно какво е намислил, Делонг.

После бавно започнаха да се приближават от двете страни на старомодната желязна стълба, монтирана като резервен изход в случай на пожар. Над главите си долавяха бързото движение на сянката по стъпалата, после изведнъж всичко изчезна. Никой не се спускаше надолу.

Двамата полицаи си размениха по един озадачен поглед и бавно пристъпиха напред. Скоро се озоваха почти директно под вертикалната стълба, от тави ъгъл тя приличаше на почти непроходима джунгла от ламаринени стъпала, чезнещи нагоре в мрака. Разсеяната светлина от насрещните прозорци влошаваше още повече възможността за наблюдение, тъй като идваше от различни посоки и всеки от елементите на металната конструкция хвърляше по няколко сенки.