Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

— Добре, какво предлагаш?

— Остави ме да вляза вътре сам.

— Ти си луд! — подскочи Кроукър и насочи пръст в лицето му: — Виж какво ще ти кажа, Ник. Предполагам, че знаеш какво означава полицейска операция, нали? Могат да ме отстранят само защото съм те включил в нея, а ти искаш да те пусна сам! Комисарят ще ме разкъса на парчета, стига да има какво да разкъсва, тъй като преди него ще ме обработи моят любимец — капитан Финиган! Тъй че бъди доволен и от това, на което съм се съгласил!

— Тогава нека влезем само ние двамата.

— Не става. Това би означавало ти да ме прикриваш. Не мога да го сторя.

— Значи ни очакват неприятности.

— Едва ли, стига да успеем да го задържим вътре в къщата на А Ма. И точно това ще направим!

Докато се качваха по стълбите към жилището на А Ма, умът му беше зает с неизгодното им от практическа гледна точка положение. Наистина, изненадата беше на тяхна страна, но в замяна на това мъжът горе знаеше разположението в апартамента и възможните начини за измъкване. А това караше Никълъс да се чувства неспокоен.

На първия етаж спря и отправи предупредителен поглед към Кроукър:

— Предполагам ти е ясно, че не го ли хванем в първите няколко секунди, всичко отива по дяволите!

— Стига, по-добре мисли как да спипаме този мръсник — тръсна глава Кроукър и продължи да се изкачва към вратата на А Ма.

Приведен на полутъмната площадка, Кроукър държеше в ръка заповедта за обиск, а в другата стискаше револвер 38-ми калибър. Не беше лесно да се сдобие с тази заповед — Ама имаше влиятелни връзки навсякъде.

Някъде зад, тях пропукваше дефектна луминесцентна тръба, по улицата изръмжа кола и шофьорът й нервно натисна клаксона. Бягащи стъпки по тротоара, остър, почти шизофреничен кикот.

В следващия миг вратата се открехна и Кроукър изтика навътре високата и елегантно облечена китайка. Заповедта за обиск се бялна във въздуха като ранена птица.

Пред очите на Никълъс се появиха, сякаш на кинолента, последните събития. Всички убийства, свързани едно с друго като брънките на верига. Една-единствена верига! Историческите нишки, които беше съзрял. Тери, трите ярки пътепоказателя — Хидейоши, Йодогими, Мицунари, вече блестяха в съзнанието му като натрапчива неонова реклама. Сацугай, Юкио, Сайго. Полицаят, получил задачата да пази мъртвата любовница на шогуна, всичко беше прекалено подредено, за да бъде случайност.

Идиот, изруга се той, докато се препъваше след Кроукър в жилището на А Ма. Защо толкова дълго отказваше да видиш очевидното?!

Някакъв американец се блещеше насреща им с разширени от ужас очи. Ръцете му блъснаха на пода дребничка китайка, а той самият тромаво прекоси хола и изчезна в една от страничните врати.

Кроукър вече беше преполовил дългия коридор, който водеше към вътрешните апартаменти. Уилоу, която беше отворила, викаше на висок глас името на А Ма. Въпреки кризисната ситуация тя си оставаше напълно спокойна.

А Ма се появи в мига, в който Никълъс пое по следите на Кроукър.

— Какво означава всичко това? — сграбчи ръкава му тя. — Как смеете да нахлувате в жилището ми? Имам много приятели, които ще…

— Японецът! — изсъска Никълъс на перфектно мандаринско наречие и тя объркано млъкна. После заситни след него. — Къде е японецът? Само той ни трябва! — Никълъс продължаваше да крачи бързо по коридора, очите му светкавично оглеждаха помещенията зад полуоткрехнатите врати. — Ти ли си А Ма?

От дъното на коридора се разнесе шум, Кроукър блъскаше с ритници някаква заключена врата.

— Ще ми събори къщата! — проплака А Ма. В съзнанието и отново проблесна споменът за онази ужасна нощ, в която комунистите нахлуха в дома й, буквално го изравниха със земята, а после завинаги отведоха съпруга й. Но тук е Америка!

Никълъс усети чувствата й и извърна глава:

— Японецът е изключително опасен човек, А Ма! Би могъл да стори нещо ужасно на твоите момичета!

Тя моментално оцени чутото, млъкна и очаквателно го погледна.

— Къде е?

— Там… Хванете го, щом е така…

Той се откъсна от нея, затича се напред и извика:

— Вратата вляво! Вляво!

Кроукър рязко се извърна и вкара един куршум в заключената брава на посочената врата. Блъсна я с рамо и влетя вътре. А после започнаха писъците.

Нещо се стрелна към очите на Никълъс и той инстинктивно вдигна ръка да се предпази.

Проблесна ослепителна светкавица, замириса на кордит.

Кроукър се олюля. Никълъс се втурна в помещението достатъчно навреме, за да види как един крак изчезва през отворения прозорец.