Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

До слуха му достигна тих стон, като писъка на подплашена птица. Но в него нямаше страх, тялото остана в същото положение. След миг то леко се разтърси, свободно падащата коприна на официалната дреха потръпна като пърхане на детски клепки, после дойде рязкото дърпане на ръкохватката с две ръце, острието със съсък разцепи коремната кухина отляво надясно. Едва сега раменете й леко потрепнаха, до слуха му достигна тихо и забързано пъшкане, сякаш някой натискаше и отпускаше малко духало. По челото й изби ситна пот, едва забележими капчици намокриха татамито и то бързо потъмня.

Не, това не може да е истина, това е някакъв кошмар!

После видя как лактите й се напрягат от усилието да дръпнат острието нагоре, към гръдната кост. Малцина бяха мъжете, способни да извършат подобно действие с такава сила и решителност.

Бавно, безкрайно бавно тялото на Чонг започна да се накланя напред. Все още го контролираше напълно, ръцете й продължаваха да стискат здраво ръкохватката. Сякаш беше жив паметник. Най-сетне челото й допря пода пред татамито и остана там.

Това сякаш беше сигналът, който чакаше Итами. Тялото й помръдна, в помещението се разнесе остър съсък и в дясната й ръка проблесна катана, останала скрита до този момент в полите на кимоното й. Изправи се и вдигна оръжието високо над главата си. В следващия миг острието започна мълниеносното си движение надолу със сладостно съскане, сякаш многобройните и вдъхващи ужас пластове фина стомана очакваха с нетърпение разсичането на топлата плът.

Главата на Чонг отхвръкна встрани, отсечена с един-единствен удар. Едва сега тялото й се отпусна безжизнено на пода, лишено от волевите импулси на мозъка. Кръвта потече на малка струйка, дисциплинирана и скромна като самата си собственица.

— Не!

Едва сега Никълъс успя да излезе от страхотното си вцепенение и се втурна в стаята. Итами дори не го погледна, очите й не се отделяха от красивата глава, върху която все така доминираха черното, бялото и розовото.

— Какво, какво… — объркано запелтечи той. Езикът набъбна и натежа в устата му, той с мъка потисна желанието си да го изтръгне със собствените си ръце. Не виждаше нищо друго, освен тялото на майка си и отсечената й глава.

— Всичко свърши, Никълъс. — Гласът на Итами достигна до него някъде отдалеч, тих и нежен, окървавената катана стоеше на пода до нея. — Тя беше жена на честта!

Някой започна да крещи дори преди ключалката да отхвръкне и тежката врата да се блъсне в стената с гръмотевичен трясък.

Едра сянка прелетя край него и се насочи към прозореца, стаята беше напълно опустошена.

Той я последва и се вкопчи в нея. Ясно съзнаваше, че всичко това се дължи на собствената му глупост, че ако веднага не оправи нещата, следващите часове ще бъдат фатални. Той не искаше да умира.

Бегло забеляза проснатата върху леглото жена. Беше китайка, с бяло и сякаш намазано с масло тяло, което проблясваше на светлината.

Разбра всичко още в мига, в който изкъртиха входната врата на А Ма и започна цялата бъркотия. Доста време ти трябваше, прокле се мислено той. Хидейоши не е нинджата.

Жената не гледаше към него, а към мускулестите крака, които я бяха обкрачили, към широките рамене, проснати под странен ъгъл върху покритата с мазни петна завивка. Тя надаваше пронизителните крясъци, китките й бяха здраво вързани с копринени панделки. Очите й бяха широко отворени, бялото в тях безумно проблясваше. Сякаш беше изпаднала в бяс и той ясно виждаше причините.

Обърнат с главата надолу, Филип очаквателно го гледаше. Полупрехапан, езикът му висеше между зъбите.

Виковете продължаваха с ритмичната последователност на полицейска сирена.

— Има и друг, по-добър начин — беше казал Никълъс, докато топеше тестеното топче в тъмнокафявия, ухаещ на подправки сос. — Не искам някой от хората ти да пострада.

— Знаеш ли, че си много особен! — погледна го изпитателно Кроукър. — На нас, ченгетата, за това ни плащат — да се излагаме на риск.

Седяха в закусвалнята на Елизабет стрийт, вътре беше претъпкано и шумно.

— На разумен риск — поправи го Никълъс. — Нинджата е вълшебник в изкуството на смъртта, никое ченге не е подготвено за двубой с подобен човек.

— Не си ли прекалено мелодраматичен?

— Не.

Кроукър остави пръчиците за хранене в чинията си и я блъсна настрана. Келнерът светкавично се появи и я прибра.