Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

— Така ли мислиш? — невинно го погледна тя, изведнъж превърнала се в малко неопитно момиченце.

Завесата прошумоля, в стаята влезе келнерката и коленичи край масата да остави още храна и вино. Никълъс я изчака да излезе и ядосано просъска:

— Просто ти дадох един пример. Какво става с теб?

— Не зная — сведе очи тя. — Не зная…

Той се пресегна и напълни порцелановата й чашка за саке — крехка и снежнобяла.

После продължиха разходката си. Юкио бъбреше оживено, сякаш нищо не се беше случило. Стискаше ръката му и скачаше от тема на тема.

Нощта се отдръпваше и се криеше в тесните странични улички, животът продължаваше да тече — весел и оживен както винаги. Въздухът тежеше от миризмата на тамян и изгорели автомобилни газове, на всяка крачка им се изпречваха набързо построени пазарчета, обслужвани от кресливи търговци — една нова класа, която еднакво ненавиждаха както благородните самурайски фамилии, така и неуките селяни.

Мушнаха се под огромна арка, на която висяха кукли с лица на мъдреци, след няколко крачки в ушите им загърмя модерен американски рок, леещ се от изваден пред музикалното магазинче високоговорител. На витрината му имаше широк черно-бял плакат, на който се виждаха четирима рошави младежи. Приближиха се с танцуваща стъпка и прочетоха имената им: Джон, Пол, Джордж, Ринго.

Музиката волно се лееше, Юкио щастливо подскачаше между Никълъс и продавача, по лицето й тичаха разноцветни светлини, за миг се беше превърнала в запален почитател на рокендрола.

— Кои са те? — попита задъхано Юкио.

— Бийтълс — отвърна продавачът. — Нова английска група.

Никълъс й купи плочата — вносна и на безбожна цена.

На другия ъгъл до слуха им долетя гръмливата и насечена музика на шамисен. Истински културен шок! Отидоха да проверят откъде идва тя.

Оказа се бунраку — традиционният японски театър, с който Осака се славеше така, както древното градче Едо се славеше с кабуки. Юкио беше във възторг. Запляска с ръце като дете и поиска да влязат. Никълъс зарови ръце в джобовете си, измъкна няколко монети и купи билетите.

Театърът беше почти пълен и те с труд намериха местата си. Пиесата вече беше започнала, но от афиша отпред те знаеха коя е — прочутата „Шушингура — верният четиридесет и седми ронин“.

Куклите бяха великолепни, тези, които изпълняваха главните роли — облечени блестящо, и толкова сложни, че изискваха напрегнатата работа на трима кукловоди едновременно.

Местата им бяха доста назад. Малко след като се настаниха, в театъра влязоха двама американски моряци, единият бял, другият черен. Защо прекарват отпуската си в бунраку, учуди се Никълъс. Вероятно чакат гаджета или още приятели. Белият се настани на един стол, но черният остана прав насред редовете.

Никълъс видя как очите на Юкио напускат крещящите цветове на сцената. Видя и накъде се насочват — към внушително издутия чатал на негъра. Светлините пробягваха по лицата им, Никълъс изведнъж си спомни за шарения аквариум, който му купиха родителите му в Токио. Всичко беше нереално. Устните й бяха леко разтворени, гърдите й развълнувано се повдигаха й спускаха, очите й не се отделяха от чатала на негъра.

Изведнъж усети ръката й между краката си, ципът на панталоните му се хлъзна надолу, ръката й, гореща и влажна, здраво обхвана члена му. Лицето й продължаваше да гледа напред, очите й бяха широко отворени и влажно проблясваха. Слабините му започнаха да се подмокрят. Прииска му се да й изкрещи да престане, но нямаше сила. През цялото време дори не беше примигнала! Искаше да махне ръката й, но и за това не му достигна сила. Седеше и гледаше към сцената, в периферията на погледа му знаменателно се издуваше мъжествеността на войника негър. Колко ли му е голям? Колко може да бъде голям членът на един мъж? Беше ли това критерий за сексуално привличане — такъв, какъвто американците откриват в големите женски гърди? Дали жените подлудяват от голям член?

Наоколо продължаваше да звучи музиката на шамисен. Ронинът се сражаваше с неподражаемо достойнство. Ох… Да, да… Сега!

— Знаеш ли защо понякога съжалявам, че съм японка? — попита тя. През капаците на прозорците проникваше синкавобялата светлина на уличната лампа и очертаваше правоъгълници по далечния край на тавана.