Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

— Петнайсет, най-много двайсет минути… — очите му се преместиха върху Русо. — Нещо не е наред ли? — Той е добър работник…

Русо хвърли къс поглед към Никълъс и поклати глава:

— Няма нищо, Майк. Да ти пратя ли друг човек?

— Не бих го върнал…

— Добре, ще имам грижата.

В асансьора попита:

— Какво мислите, господин Линеър?

— Мисля, че това е нашият човек — отвърна Никълъс.

— Така ли? Чакайте малко… — Пресегна се и взе от Никълъс списъка с имената. — Тук имаме и адреса му… Ето го. Не, не може да бъде истински… намира се твърде далеч!

— Не съм изненадан.

Вратите се отвориха и Никълъс хукна, по коридора, Ейб Русо озадачено гледаше в гърба му. Прелетя покрай Франк и се насочи към Томкин, който отново говореше по телефона.

— Е, какво стана? — прикри мембраната с длан той. — Откри ли: не…

Никълъс вече беше при бюрото и пръстите му бързо опипваха долната част на плота.

— Какво, по дяволите…

— Остави слушалката! — кратко му нареди Никълъс и продължи да опипва гладката дървена повърхност. Върховете на пръстите му не пропускаха нито милиметър.

Томкин гледаше ръцете му така, сякаш са някакви непознати животинки. После вдигна слушалката до ухото си, промърмори няколко думи в нея и затвори.

— Добре — похвали го Никълъс, без да прекъсва работата си. — Сега искам да поговорим…

— За това, което е станало долу, нали? — Сините очи на богаташа бяха широко разтворени. В другия край на помещението се появи Русо, застана до Франк и двамата мълчаливо загледаха развоя на събитията.

— Точно така — отвърна Никълъс и се отпусна на колене. — Мисля, че открихме нашия човек. — Пръстите му сръчно опипваха жиците и компютърните модеми под бюрото. — Тринайсети номер в списъка, нарича се Ричард Яо… Преместен неотдавна тук от друг строеж на „Рубин Брос“… — Железни решетки, вероятно за охлаждане на компютъра, още жици. — Бил е добър работник според майстора…

И какво от това? — попита Томкин, без да изпуска от поглед ръцете на Никълъс. — Какво, общо има той с мен?

— Той е нашият човек. Напуснал веднага, след като се обадих на Русо да направи списък на работниците чужденци. — Пръстите му напипаха някаква издутина и леко я подръпнаха. — Русо не е казал на никого за задачата си, а времето беше твърде кратко, за да надникне някой в неговия списък… — Измъкна изпод плота някаква малка кутийка, дебела само няколко милиметра и увита в пластмасово фолио. Постави я върху бюрото и добави: — Телефонът, разбира се…

Лицето на Томкин почервеня и главата му започна да прави слаби, едва забележими тикове. Протегна ръка и колебливо докосна кутийката, сякаш се опасяваше, че ще го ухапе.

— По дяволите! — ревна той. — Точно под носа ми! — Удари с длан по бюрото и вдигна глава: — Франк, мръсник такъв! Как си допуснал онзи тип да се промъкне тук? Ще те убия!

Франк стоеше като вкопан на мястото си, неспособен да каже дори дума.

— Грешката не е негова — спокойно промълви Никълъс. — Не е знаел от какво да се пази…

Но Томкин не беше в състояние да слуша успокоителни думи. Изскочи иззад бюрото и насочи пръста, с който беше докоснал електронното устройство, в лицето на своята горила:

— За това ли ти плащам, задник такъв? Онова… онова лайно е било тук и се е ровило из нещата ми! Ти къде си бил, майната ти скапана?! Отговаряй! Къде беше?

— Не съм мърдал никъде, мистър Томкин — колебливо отвърна Франк. — Дори когато излизахте да хапнете, аз не съм мърдал оттук! Този тип сигурно е проникнал през нощта, след като и двамата сме си отишли… Повярвайте ми, аз…

Томкин се стрелна напред и тежкият му пестник се стовари върху бузата на Франк с оглушителен плясък.

— Никой не може да проникне тук, нещастнико! — ревна той. — Още на следващата сутрин бих разбрал това! — Очите му гледаха как върху бузата на горилата набъбва червено петно, усещаше почти физически топлината на кожата му. — Промъкнал се е тук под носа ни, това е истината! А ти, глупако, си твърде тъп, за да го видиш!

— Но аз не зная дори кого трябва да търся — възрази Франк.

— Млък! Не искам да чувам гласа ти! — Томкин се извърна от него с отвращение. — Сякаш слушам наакано бебе!

Никълъс се отпусна на колене и лакти и започна да изследва пода, постепенно разширявайки кръга. Десет минути по-късно откри и второто устройство, монтирано в единия край на шоколадовия диван. Привърши претърсването в пълна тишина.

— Мисля, че при тези обстоятелства трябва да се преместим долу — рече той и изтупа ръцете си от праха.