Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

— Абсолютно невъзможно е субстанцията да е била приета от организма по случайност! Озовала се е там малко преди смъртта му.

— Виждам — кимна Кроукър, продължавайки да чете написаните на машина редове. — Нервнопаралитична отрова с леко изменен състав, забавя мускулната реакция до степен, която…

— Бих казал, че е бил съвсем безпомощен по време на… по времето, когато е станало всичко.

— Не е била инжектирана.

— Не би имала ефект. Става дума за органично съединение, за синтетичен продукт, създаден по лабораторен способ. Единствен начин на администриране е посредством пръскане, и то от съвсем близко разстояние. Вероятно е видял и познал своя убиец…

— Или просто не е подозирал нищо. Всеки би могъл да го напръска, дори случаен минувач, изскочил за миг от тълпата… Виж какво, скоро пак ще ти се обадя!

— Добре. Дано наистина е скоро.

Кроукър замислено остави слушалката. Все още нямаше вест от своя информатор. Какво го бави толкова, по дяволите?

— Влизай — обърна се той към Вегас. — Къде се моташ?

Вегас беше облечен в яркосин костюм с широки ревери и развяващи се крачоли на панталоните. Ризата му беше болезнено розова, с висока яка.

— Ровех се из лайната! — отвърна той с все същата широка усмивка. — Лайна до гуша, мой човек, най-малко три месеца ще ни трябват да ги чистим!

— Все същата история — изръмжа Кроукър. Съзнанието му все още беше заето със съдебномедицинската експертиза.

— Тоя път е по-друго, мой човек — отвърна Вегас и се облегна на касата на вратата, пренебрегвайки поканата да седне. — Тоя път успях да спипам една лисичка, дето я гоня отдавна!

Кроукър млясна с език:

— Само не ми казвай, че се готвиш да комбинираш работата с удоволствието!

Вегас поклати глава и усмивката му стана още по-широка.

— Тц, мой човек… Не и с тая лисичка! Тя е специална!

— Да бе! Още ли не си разбрал, че всички са еднакви като две капки вода, приятел?

Очевидно очаквал това, Вегас насочи пръст като кренвирш в лицето на Кроукър и доволно рече:

— Не и тая! Защото е твоя лисичка, приятел! Бях й просто ангел-пазител, докато я докарам дотук!

— Какви ги дрънкаш? — озадачено го погледна Кроукър.

Вегас добродушно се засмя:

— Долу в клетката съм заключил нещо изключително ценно — рече той. — Хайде, идвай!

Кроукър смъкна сакото си от облегалката на стола и тръгна подире му.

— Гледай да си струва разкарването! — предупреди го той. — Нямам време за глупости!

— Какви глупости, мой човек! — ухили се Вегас и натисна копчето на асансьора. — Това, което съм замразил долу, ще ти оправи настроението за цял ден! Можеш да бъдеш сигурен! — Вратата на асансьора се отвори, едрият негър се засмя и го плесна приятелски по гърба. Слизаха надолу заедно с униформен полицай, който мъкнеше някакъв пуерториканец за снемане на отпечатъци и обичайната полицейска регистрация. По тази причина мълчаха, докато свърнаха в един от страничните коридори.

Излязоха на покритата с бетон алея и спряха пред полицейската камионетка. В тясното пространство фигурата на Вегас стана още по-огромна, той заприлича на великан. Прегърна го през рамо с огромната си лапа и в съзнанието на Кроукър изведнъж изплува един от последните случаи, които разследваха заедно. Случаят Атертън. Господи, каква гадост беше, помисли са Кроукър. Беше сигурен, че ще се удавят в море от кръв и никога вече няма да видят шибания свят! Картината изплува пред очите му толкова ясно, сякаш бе беше случила вчера — той е проснат на земята с раздробено от куршум 45-и калибър рамо, а Вегас се надига от развалините на взривената кола като ангел-отмъстител. Кроукър стреля срещу своя нападател, но онзи отскочи встрани и другите два изстрела бяха плод на безполезен рефлекс, просто към звездите… Беше мъж-планина онзи негър, надвесил се над него! В ръцете му проблясваше велосипедна верига, а револверът с къса цев имаше такъв калибър, че спокойно можеше да пробие дупка като чиния в тухлена стена! А Вегас му видя сметката с голи ръце, никога дотогава Кроукър не беше виждал такава грамада да се смъква на земята с такава бързина, от един-единствен удар! Същата нощ имаше още три трупа, беше ужасна нощ! Кроукър усети натиска върху рамото си.

— Няма да се косиш! — меко продума големият мъж. — Грижим се един за друг, нали? Пет пари не давам за никой друг тук, всички са гадни копелета! Върша си работата и толкоз. Другите могат да се извъртат колкото щат. Някои са достатъчно умни да изкарват по нещо от проклетата битка, но те нямат съвест, нямат и чувства… Тревожат се единствено от това пред кого да въртят опашка, за да могат да бъркат на спокойствие в лайната и да си вземат тяхното… — Той млъкна, усетил, че хватката му причинява болка на Кроукър. Тръсна глава като ранено животно и виновно добави: — Извинявай, Боец, денят ми беше доста тежък…