Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

Замълчаха и се вслушаха в тихия шепот на ветреца в боровите клонки над главите им. Слънцето вече прежуряше.

— А сега? — колебливо попита Кроукър, все още с чувството, че се намира на непозната територия. — Промени ли се нещо?

Никълъс се засмя. Любезно, но с някаква, вътрешна острота.

— Целият ми свят се обърна с главата надолу — призна тихо той. — Сякаш годините в Америка никога не ги е имало…

— Опитвам се да се поставя на мястото ти — промърмори Кроукър.

Никълъс му хвърли доволен и изпълнен с топлота поглед, после, без да се подканят, двамата тръгнаха бавно по посока на паркираната кола. Някак не им се искаше да се потапят обратно в лудницата на града. На няколко крачки от колата Кроукър спря и тихо попита:

— Какво е мнението ти за стареца на Джъстин?

— Странно се изразяваш — погледна го озадачено Никълъс.

— Така ми дойде — сви рамене Кроукър.

Но Никълъс остана с чувството, че приятелят му отправя някакво скрито предупреждение.

— Отначало не можех да го понасям — започна той, внимателно подбирайки думите си. — Но в това няма нищо чудно, тъй като знаех за отношението на Джъстин към него, а и имах впечатленията от първата ни среща. Той е простак и грубиян, свикнал да получава това, което иска. Не обичам такива хора.

— Чувам едно „но“, което виси във въздуха — подметна Кроукър.

Никълъс се спря и го погледна в очите.

— Виж какво, много лесно и удобно за всички ни ще бъде да му теглим чертата, лепвайки му етикета на богат злодей, изскочил сякаш от страниците на долнопробен роман! Но нещата не са толкова прости.

— Той е убиец, Ник.

— Той е беззащитен и…

— Господи Исусе!

— … обича дъщерите си, независимо от това, което те мислят за него. Би направил всичко да ги закриля. Освен това съвсем не е толкова самоуверен, колкото изглежда. Има нещо, което…

— Само голямата пиеса, която разиграва пред теб — прекъсна го Кроукър. — Има нужда от помощта ти и знае, че не си глупак!

— Мисля, че грешиш. Не е толкова елементарен, колкото го представяш.

— Добре, но твоят нинджа продължава да убива! — възрази Кроукър. — Това го кара да изпитва чувството, че трябва да обича някого… но не го променя.

— Пренебрегваш сложността на…

— Той е гадна акула, човече! Колкото по-рано проумееш това, толкова по-добре!

— Разсъждаваш твърде едностранчиво…

— Не, Ник — поклати глава Кроукър. — Просто го познавам по-добре.

На връщане Кроукър разказа всичко, което му беше известно около смъртта на Винсънт. Не беше много. Остави Никълъс пред сградата на Томкин на Парк авеню и продължи към центъра. В службата го чакаше патологическото заключение за Винсънт. Той преметна влажното от пот сако върху облегалката на сиво-зеленикавия стол, извади едно ментово бонбонче от джоба на ризата си, пъхна го в уста и разтвори папката.

Това, което видя, пресуши потта от челото му. Прокара ръка през гъстата си коса и сподавено изруга. — После се пресегна към телефона. Закъснението беше минимално.

— Нейт? — позна в слушалката гласа на съдебния лекар. — Кроукър. Благодаря за заключението за Винсънт Ито. Някой сигурно си е строшил краката от бързане да ми го достави!

— Сам ти го донесох — отвърна уморено Гроуман. — Всички тук сме все още малко шашнати и…

— Хей, Нейт, аз работя по този случай!

— Какво има? Само не ми дрънкай глупости…

— Не е кой знае какво — призна Кроукър. — Струва ми се, че има връзка със смъртта на Тери Танака и Айлин Окура. Били са приятели на Винсънт.

— Спомням си случаите. Винсънт лично извърши аутопсиите. Но какво им е общото? От медицинска гледна точка не виждам…

Кроукър разтърка очите си.

— Още не мога да ти кажа, но му се струва, че тези медицински заключения не са особено точни…

— Разбирам. Позвъних на Док Диърфорт на острова… Исках да го научи от мен…

— Как го прие?

— Зле. Виж какво, Лю, ние… Аз ще оценя високо всичко, което би могъл да сториш… — Гласът му заглъхна.

— Зная, че бяхте близки. В мига, в който науча нещо, ще ти се обадя, можеш да ми вярваш… — Вдигна глава и видя на вратата Вегас, ухилен до уши. — Чакай минутка! — прекъсна той Гроуман, който говореше нещо за погребение, и сложи ръка върху мембраната. После кимна и рече: — Добре, аз също искам да дойда. — Очите му пробягаха по заключението: — Сигурен ли си относно това химическо съединение, което си открил?

— Вече ти казах, че сам извърших аутопсията. Няма никакво съмнение!

— Добре. Това ни спестява маса проучвания.