Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

Кроукър мълчеше, докато се отдалечиха от гробовете. Зад гърба им заиграха лопатите, кафявата, пръст беззвучно запълваше зейналите дупки.

— Ник — започна той. — Какво значат за теб имената Хидейоши, Йодогими и Мицунари?

Никълъс се спря и се обърна с гръб към слънцето. Не му се искаше да си слага слънчевите очила.

— Това са все известни имена от японската история. Защо?

Кроукър не обърна внимание на въпроса му и продължи:

— Могат ли да бъдат имена, на живи хора?

— Сигурно — сви рамене Никълъс. — Това са често срещани фамилни имена. Но тези, които изброи, са свързани исторически…

— Ясно.

Край черния път до тях се захлопна автомобилна врата, прокашля включен, двигател. Звуците сякаш увиснаха в горещия въздух. Над пътечката тихо прошумоляваха листата на дърветата. Жегата се усилваше.

— По-добре ми кажи за какво става въпрос.

Кроукър: бръкна пък вътрешния джоб на сакото си и извади тънко пакетче, увито в нещо като разтегателна хартия. Никълъс се зае да го отваря, а полицаят добави:

— Намерих го сред вещите на Тери, които ми предаде патологът… Било е в джоба му в нощта на убийството.

— Е, и?

— Същият следобед в салона се е появил някакъв японец. Двама от инструкторите — по карате и айкидо… сен… как им казвахте, там…

— Сенсей.

— Точно така, сенсей. Та те казват, че никога не били виждали по-добър майстор от този японец. В края на посещението си е провел мач по кендо с Тери. А Винсънт ми каза, че докато са вечеряли заедно, Тери изразил безпокойство от появата на този тип…

Никълъс го гледаше, забравил за листчето хартия в ръцете си, тънко и влажно, сякаш напоено с пот.

— Какво е името?

— Японецът се представил като Хидейоши.

За момент очите на Никълъс се хлъзнаха встрани, по посока на гробището. Белият мрамор на надгробните плочи блестеше под ярките слънчеви лъчи, дори сивите и черните камъни изглеждаха леки и безтегловни, сякаш всеки момент щяха да се откъснат от веригите си и да полетят в безоблачното небе. Беше средата на седмицата и по спретнатите пътечки между гробовете почти нямаше хора. Ярките петна на букетите, поставени на прага към небесата, придаваха на околността някаква фалшива празничност — сякаш двамата се бяха изправили в средата на току-що напуснат от тълпата панаир. С ъгълчетата на очите си виждаше жълт булдозер, който усърдно подравняваше разкопана земя. Отвъд него се извисяваше стоманобетонната арка на магистралата, колите по нея съскаха като вълни на далечен при бой.

— Хидейоши, господарят и основател на всички бойни даймийо в Япония, умира през 1598 година — започна той. — Широко разпространено е вярването, че той, като мъдър и предвидлив човек, е предал своите пълномощия на Йеасу Токугава — най-влиятелния член на Управляващия съвет. Но на практика не е било така. Йодогими, любовницата на Хидейоши, го е дарила със син. Той е бил луд по тях и най-горещото му желание било един ден Япония да бъде управлявана от неговия наследник. Малко преди смъртта си поискал да се срещне с един от най-близките си приятели — полицая Мицунари. Казал му да закриля Йодогими и сина му, при това да го върши тайно. На практика му заповядал да се обяви против Токугава. „Мицунари, приятелю, рекъл, макар да се прави на тъжен, Токугава ликува при мисълта за предстоящата ми смърт. Не се оставяй да бъдеш заблуден. Той е умен и опасен. Веднага след смъртта ми ще поиска да стане шогун. Мицунари, приятелю, ти трябва да се противопоставяш на това с всичките си сили, защото първата му работа без съмнение ще бъде да се отърве от Йодогими и истинския ми наследник!“

После, буквално минути след този разговор, Хидейоши приел и Йеасу. „Ти си най-влиятелният човек в съвета, казал му той, следователно ще поемеш властта след моята смърт.“ „Не говори за смърт“, опитал се да протестира Йеасу, но Хидейоши му направил знак да мълчи. „Чуй думите ми, нямам много време. След като си отида, сред членовете на съвета ще настъпи анархия.

Те несъмнено ще се разцепят на отделни фракции и страната отново ще потъне в дебрите на гражданската война. Това на всяка цена трябва да се избегне. Ти трябва да завземеш цялата власт, Йеасу. Онези далечни три даймийо не са важни, остави ги настрана и управлявай така, че да спасиш Япония от унищожителната гражданска война!“

Йеасу Токугава свел глава и се подчинил. По този начин влязъл в действие сложният план на Хидейоши, който дори от гроба искал да направлява съдбините на страната и в крайна сметка да издигне за върховен владетел собствения си син. Той съзнавал, че умира в неподходящ момент, защото синът му все още бил твърде млад, за да се защищава или да задържи на своя страна малцината членове на съвета, които били верни на него самия. Добре знаел за желанието на Йеасу да стане шогун, а това не искал да допуска в никакъв случай. Тази чест била запазена единствено за неговия наследник.