Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

— За него е все едно, нима не разбираш? Той знае, че съм вътре в нещата заради Джъстин. Аз представлявам опасност за него, а не ти или горилите на Томкин. Той го знае отлично! Не, целта му е Томкин и никой друг! Останалото е просто мътене на водата!

— Окей, окей! — примирително вдигна ръка Кроукър. — Това беше просто една версия. Но трябва да ти кажа, че искрено се надявам да се окажеш прав… Защото Винсънт Ито ми беше далеч по-скъп от този мръсник Рафаел Томкин!

Никълъс внимателно го погледна. Съзнаваше, че и двамата вече са на път да признаят открито това, което отдавна чувстваха — между тях се е зародило, искрено приятелство.

— Благодаря ти за тези думи — топло се усмихна той. — Те означават много за мен, Винсънт също би се зарадвал, ако можеше: да ги чуе…

Изправиха се. Кроукър упорито не сваляше: сакото си въпреки нарастващата жега. Замисли се за миг, после тръсна глава и смъкна дрехата. Тънката му бяла риза беше пропита от пот.

— Готов ли си да се връщаме?

Никълъс кимна, после колебливо промълви:

— Още нещо, Лю…

— Стреляй! — намигна Кроукър.

— Може би няма да искаш да: ми: отговориш…

— Значи няма: да ти отговоря и толкоз. Окей?

— Окей — усмихна се Никълъс и го последва към края на пясъчната ивица, където беше паркирана полицейската кола. — Какви са отношенията ти с Томкин?

Кроукър отвори вратата и хвърли сакото си на задната седалка. Беше паркиран на сянка, но въпреки това вътре беше душно като в сауна. Никълъс се настани до него и той включи двигателя.

— Беше съвсем прав — кимна полицаят. — Преди няколко дни положително нямаше да отговоря на този въпрос. — Колата изви остро и пое по Дюн роуд, прекоси моста и заръмжа по правия път. — Но положението е променено… Имам чувството, че ако не се доверя на теб, едва ли мога да се доверя на някого в целия шибан свят! А не така виждам живота си!

Мостът остана далеч зад тях, вече фучаха край малките кокетни вили, пред които се поклащаха моторници с вдигнати нагоре извънбордни двигатели. Насочиха се към магистралата.

— Знаеш за случая Дидион, нали? — попита полицаят.

— Имаш предвид убийството на онази манекенка? — изненадано го погледна Никълъс. — Зная това, което писаха вестниците. Бях свикнал да виждам физиономията й върху всяко списание, което ми попадне…

— Мда-а… — проточи Кроукър. — Хубава жена. Толкова хубава, че сякаш това прилагателно е било измислено специално за нея!

— Това започва да ми звучи като…

— Не. Не е това, което си мислиш… — Изскочиха на магистралата и Кроукър натисна газта. Вятърът продължаваше да бъде все така горещ и не носеше желаната прохлада. — Изведнъж ми хрумна, че и тази хубавица е човек като всеки друг — продължи Кроукър. — Само дето хората я свързват с точно определен образ, с точно определена представа… — Лице, фигура… През ум не им минава, че и тя може да се оригне след обилно хранене, че от време на време й се налага да сере… Ей такива, обикновени човешки неща!

Изнесе се в лявата лента, за да задмине някакъв синьо-бял автобус, който бълваше плътна струя черен дим. Когато се изравни с него, ядосано натисна клаксона, после се стрелна напред.

— После момичето умря и всички се разсмърдяха. Беше знаменитост, от нея си вадеха хляба куп противни типове, да не говорим за милионите чекиджии, на които възбуждаше фантазията. Но никой, нито един от тези типове, това мога да ти го гарантирам, не си е рекъл: „По дяволите, жалко за един безсмислено погубен млад живот!“ А аз, приятелче, аз стоях в средата на просторната й спалня, гледах студеното й тяло и точно това си мислех! И още нещо, разбира се: „Тя е човешко същество и искам да разбера кой я подреди така!“ Сви рамене и добави: — Между другото, постъпвам по същия начин и когато разследвам убийството на някоя неизвестна проститутка… Винаги го правя, а това не се харесва на моя капитан… Макар че пет пари не давам за тоя страхлив ебалник. „Пилееш парите на данъкоплатците, Кроукър — вика, — залови се с нещо по-полезно!“ Господи! — ръката му тресна волана. — Би ли могъл да понесеш това? Тоя копелдак по цял ден си бърка в носа, а когато е сам, си бърка и другаде!

— Както и да е… Този случай се оказа пълна мъгла. Никакви улики, никакви! Пълна тайнственост, ама такава тайнственост мога да намеря във всеки киносалон!

— В спалнята стигнах до едно твърдо заключение — в нощта на убийството там е била още една жена. Несъмнено близка на Анжела Дидион и вероятно свидетелка на престъплението. Проблемът е, че изчезна без следа, сякаш се е изпарила!