Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

— Бяхме седем деца. И до днес не зная как свързваше двата края старецът… Но всеки месец, точен като часовник, той ме викаше, преди да тръгне на работа: „Ела, насам, Люис. Имам нещо за теб.“ Даваше ми пари, с които можех да стигна до Кони Айлънд и да си купя един сладолед. Знаеше, че обичам морето.

„Обещай да си вземеш хавлия, викаше, не искам майка ти да се тревожи…“

Край тях претичаха летовници и с весели викове се гмурнаха в прибоя. Главите им изскочиха като тапи на повърхността. Насреща им вървеше жена в цял бански, небрежно преметнала през рамо ярка хавлия. Къде ли е Джъстин, запита се Никълъс.

— Да… Стари приятели сме ние с пясъка…

Жената мина на крачка от тях. Беше красива, с изпръхнала от слънцето коса. На лицето й цъфна усмивка и тя се затича към приятеля си.

Кроукър присви очи срещу слънцето и рече:

— Снощи изхвърлих Алисън от къщи…

Никълъс го погледна, но не каза нищо.

Кроукър пусна една крива усмивка, очите му стигнаха някъде до брадичката на другия:

— Всъщност не беше точно така… Май и тя искаше да си върви… Изнервила се е… Аз също. — Натика огромните си юмруци в джобовете на панталоните. — Мина без кръвопролития, знаеш как стават тези неща…

Спряха на ръба на водата, в краката им тъмнееше купчина водорасли, обувките на Кроукър почти не се виждаха под влажния пясък.

— Винсънт е мъртъв, Ник — рече Кроукър и бавно вдигна глава. — Снощи са го открили… със счупен врат… — Не каза къде са го открили.

Никълъс пое дълбоко въздух и седна на пясъка. Обви, с ръце коленете си и отправи невиждащ поглед към морето.

— Ник…

Не усещаше нищо, сякаш беше упоен. Спомни си разказа на Док Диърфорт за болката. Това вече му дойде прекалено — днес щяха да погребват Тери и Айлин.

— Господи — изстена гой. — Господи!

Кроукър приклекна до него.

— Ник — тихо промълви той. — Нямаше друг начин да ти го съобщя… Не исках по телефона…

Никълъс кимна. Разбра въпреки мъглата в съзнанието си. Кроукър беше разбрал, че му е задължен. Не можеше да не оцени жеста му — да се вдигне и да бие толкова път, когато е можел просто да нареди на някого да набере номера му. Спомни си, че двамата с Винсънт снощи бяха вечеряли заедно, може би изпълнява своя дълг и към него…

— Ник… — започна Кроукър, после нерешително млъкна.

— Какво става? — извъртя се към него Никълъс.

— Трябва да ми кажеш!

— Не зная какво имаш предвид… При всички случаи Томкин е забъркан, и то до шия! Преди около седмица е получил предупреждение от нинджата, видях го с очите си — съвсем истинско! Сключил е редица сделки с могъщи и утвърдени японски компании. В бизнеса няма приятелство, особено пък при тези акули. Изпречил се е по някакъв начин на пътя им и те са решили, че това е смъртен грях. После са открили своя нинджа и са го пратили тук да свърши работата…

— Това не е за пръв път. Томкин е предпазлив мръсник и едва ли се нуждае от помощта ти…

— Точно тук грешиш — поклати глава Никълъс. — Без мен е труп!

— Но нещо не се връзва, не виждаш ли? Двете убийства тук и трите в града нямат нищо общо с Томкин!

— Трябва да имат! — упорито тръсна глава Никълъс. — Знаеш ли, че е направил опит да сплаши и Джъстин? — После разказа на Кроукър за онова рошаво животно, което влетя през кухненския прозорец.

Кроукър мълчеше и го гледаше. Прибоят зад гърба му съскаше и неуморно гризеше мократа ивица на брега. Веселата човешка глъч беше ясна и чиста, сякаш всеки момент щеше да се счупи и прекъсне…

— А дали това послание е било предназначено за Джъстин? — тихо попита той.

— Какво? — погледна го втренчено Никълъс.

— Мисля, че е крайно време да се изправим с лице срещу фактите. Според мен това предупреждение е било предназначено за теб!

— За мен ли? — късо се изсмя Никълъс. — Не ставай глупак, моля те! Няма никаква причина за…

— Трябва да има — настойчиво го прекъсна Кроукър. — Виж почерка! Убийствата на Тери и Айлин тук. После на Винсънт в града… Ти си в центъра на всичко! Нещата недвусмислено се въртят около теб!

— Втората жертва тук изобщо не съм познавал.

— Да, но убийството стана в близост до теб.

— И до още куп хора, Лю!

— Но само един от този куп губи последователно трима от своите приятели!

В това имаше логика, разбира се, но Никълъс знаеше, че тя невинаги помага.

— Едва ли ще се съглася с теб — поклати глава той. — Пак ти повтарям — няма причина. Всичко е димна завеса.

— Ето ти завесата! — изръмжа Кроукър.