Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— Невъзможно! — погледна го с невярващи очи Нанги. — Вие сте американец, вие сте…

— „Итеки“ — прекъсна го Никълъс. — Нали точно по този начин ме приехте в началото, Нанги-сан? Като варварин, като човек с нечиста, смесена кръв?

Очите на Нанги бавно се спуснаха към полираната повърхност на масичката, но видяха там единствено собственото му отражение. Мразя този човек и не мога да разбера защо, мрачно си помисли той. Страдал е за нашето кейрецу, ревниво е пазил тайните му, почти изгуби живота си за него. Изключително лоялен, той направи всичко възможно да спаси живота на Сато-сан. Мисълта за мъртвия приятел прониза като кинжал сърцето на Нанги, тялото му отново се разтърси от пристъп на неудържима омраза. С върховно усилие на волята се опита да се отърси от емоциите и да разсъждава трезво.

— Духът ми е дух на японец — тихо промълви Никълъс. — Ще разберете това в мига, в който се опитате да усетите моето „ва“. Сато-сан го усети и ме прие като приятел.

— Сато-сан притежаваше някои доста вредни навици! — сряза го Нанги, после, моментално засрамен от поведението си, наклони глава ниско над лакираната повърхност на масичката. — Моля да ме извините, Линеър-сан — прошепнаха устните му, а душата му се изпълни с болка и унижение. — Вие заслужавате най-дълбоко уважение и признателност за това, което сторихте в защита на нашето кейрецу и проекта „Тенчи“.

— Искрено съжалявам, че вие не сте в състояние да изпитвате тези чувства — отвърна Никълъс и се изправи с мрачно лице. — Всички уговорки за бъдещето обединение бяха между мен и Сато-сан, вие сте свободен да ги отхвърлите…

— Моля ви, Линеър-сан, седнете — изправи гръб Нанги. Видял, че Никълъс не помръдва, той тихо добави: — Най-искрено ви умолявам! Не прибавяйте ново унижение към това, което вече изпитвам поради неразумното си поведение! Ако сега си тръгнете, аз никога няма да мога да изтрия своя позор!

Никълъс подви крака под себе си.

— Нямам желание да ви унижавам — меко промълви той, а в главата му изплува всичко, което Сато му беше разказвал за този човек.

— Аз заставам зад всичко, което Сато-сан е уговорил с вас! — твърдо каза Нанги. — Цял живот сме действали като едно цяло и за мен е чест да удържа думата му! — Вдигна ръка да прикрие очите си и тихо добави: — С „канрьодо“ съм закърмен от най-ранна възраст… Мразя чужденците, както се мрази опасна болест!

— И в повечето случаи — съвсем основателно — подхвърли Никълъс.

Нанги му хвърли любопитен поглед.

— Признавам, че никога не съм си правил труда да търся логиката на вашето поведение — рече той. — Виждах само това, което, исках да видя. — Очите му отново се сведоха към масичката: — И ви ненавиждах за начина, по който се сближихте с моя приятел…

— Той едва ли би ви осъдил за това — кимна Никълъс и вдигна чашата си. — Бихме могли заедно да запалим ароматичните пръчици над гроба на Сеичи-сан.

— Съгласен съм — прие Нанги и вече не се срамуваше от промъкналата се в гласа му тъга. Здравото му око се навлажни, ръката му вдигна чашата: — Да пием за мъртвите приятели, които ще почитаме и помним до края на дните си!

Когато чашите се върнаха върху масичката, Нанги вдигна глава и попита:

— Какво е положението с ву-шинг?

— Подобна заплаха вече не съществува, можете да бъдете напълно спокоен. Дъщерята на заместник-министъра Шимада замлъкна завинаги, погълна я разгневената земя… Отмъщението й остана незавършено.

Лицето на Нанги посивя, думите излетяха от устата му с видимо усилие:

— Шимада-сан е имал дъщеря?! Аз знаех само за двамата му сина, загинали в чужбина при самолетна катастрофа… Дъщеря!

— Майка й е била „таю оиран“ в Йошивара.

— Господи, Боже мой! — простена Нанги и под здравото му око се появи нервен тик. — Спомням си част от обвиненията срещу него, в тях наистина се споменаваше за някаква наложница… Но и през ум не ми е минавало, че може да има дете от нея!

— Страхувам се, че все още не знаете най-лошото…

— Какво?

— Дъщерята на Шимада-сан носеше името Акико Офуда Сато.

— Света Богородице! Не, това не е възможно! — Лицето на Нанги плувна в пот. — Сеичи-сан знаеше ли?

— Не.

— И слава Богу! Тя вероятно е планирала предварително и годежа, и сватбата… Господи, колко много я обичаше Сеичи-сан! — С лека изненада гледаше треперенето на ръцете си и се питаше как така изведнъж е изгубил контрола си над тях. После вдигна глава и попита: — Казахте, че е загинала, така ли?