Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— Бавно и незабележимо, без да привличаме вниманието върху себе си, се заехме да създаваме основите на новата промишленост, бързо се освобождавахме от старите технологии. Името на компанията остана същото просто като камуфлаж. А когато, доста години по-късно, правителството започна реализацията на проекта „Тенчи“, ние разполагахме с всичко, което беше необходимо за този проект.

Той отвори вратата и заключи:

— Някой ден трябва да отскочим до Мисава и да ви покажа „Тенчи“. Вие си извоювахте правото за това.

Никълъс откри Джъстин на петдесетия етаж, близо до фонтана, край който беше убита госпожица Йошида, Още не бяха я предупредили за неговото пристигане.

Спря и с разтуптяно сърце загледа загорялото й лице. Юкио принадлежи на миналото, помисли си той. Ето го моето бъдеще.

— Изглеждаш добре — промълви той.

— Ник! — рязко се извъртя тя. — Господи, изобщо не чух стъпките ти!

— Би трябвало вече да си свикнала — засмя се той, после пристъпи към нея и вече сериозно добави: — Джъстин, трябва да ти кажа нещо.

— Не искам, Ник! — сложи длан през устата му тя. — Пропътувах двайсет хиляди километра, за да ти кажа, че те обичам! Тогава се държах като глезено момиченце и си изкарах яда на теб. Не беше честно от моя страна и съжалявам, че го сторих. Зная, че те нараних и фактът, че самата аз съм била наранена, изобщо не ме оправдава!

— Джъстин… — дръпна ръката й той и здраво я стисна.

— Няма никакво значение какво се готвиш да ми кажеш! Нима не виждаш, че каквото и да е то, чувствата ми към теб няма да се променят? Нищо не може да помрачи любовта ми! Защо тогава трябва да го казваш?

И той разбра, че тя има право. Искаше да й каже всичко за Акико, за Юкио. Ясно си спомни телефонното й обаждане непосредствено след женитбата на Сато. Господи, колко дълбоко бе затънал в своето минало тогава! Беше му абсолютно невъзможно да контактува с нея. Сега съжаляваше за това, но едва ли бе нужно да го казва — тя вече го знаеше.

Притегли я към себе си и тя забеляза бинтованата му ръка.

— Какво си направил? — пое я тя с две ръце.

— Опитах се да сграбча една друга мадама — пошегува се той. — Оказа се обаче, че тя била носител на черен пояс по карате!

— Наистина ли? — вдигна очи към него тя.

— Не — отвърна вече сериозно той. — Пъхнах си носа на едно място и някои хора побесняха.

— Ще ми разкажеш ли?

— Джъстин — притисна лице в косите й той. — Едва ли е толкова важно…

— Причинили са ти болка — изхлипа тя. — Следователно е важно за мен!

Той погали косата й, очите му се затвориха.

— Вече няма болка, всичко свърши.

Устните им се разтвориха, езиците им си казаха „здрасти“, в телата им се появиха топлите тръпки на възбудата.

— О, Ник, толкова съм щастлива — прошепна тя. В съзнанието й изплува влюбената двойка при кратера на Халеакала. Сега и аз съм като тях, доволно въздъхна тя.

Бавно, сякаш бяха слепци, те започнаха да откриват наново телата си, душите си. Целуваха се с младежка страст, жадно, ненаситно, сякаш това беше най-важното нещо на света. Душите им потръпваха от надигащата се еротична наслада, макар целувките да бяха нещо далеч по-голямо от обикновената страст. Джъстин винаги беше приемала целувката като акт, в който човек отдава сърцето си. Нещо, което не можеше да твърди за самия секс. Защото при него бе напълно възможно механичното, лишено от чувства отдаване.

Но любовта я очакваше върху устните му, ослепително проблясваше от върха на езика му, който се стрелваше дълбоко в устата й. Колко дълго бе чакала този миг? Не можеше да отговори на този въпрос, но подозираше, че беше го чакала цял живот. Чувстваше се жива и безкрайно свободна. Комбинацията беше прекрасна и опияняваща, съвсем нова за нея…

Тя й се наслаждаваше с цялата си душа, но въпреки това чувстваше, че трябва да сподели с него дълбоките промени, настъпили в душата й.

— Постигна ли някакви успехи? — попита го тя.

— В какъв смисъл?

— В смисъл на бизнес.

— Нима наистина те интересува? — изрази съмнението си той.

— Става въпрос за компанията на баща ми, управлявана от моя бъдещ съпруг, нали така? Мисля, че имам някакъв интерес към нейното проспериране!

Той се усмихна, приятно изненадан.

— Само преди няколко минути Нанги даде съгласието си за сливането на „Сфинкс Силикон“ и „Нипон Мемори Чип“ на Сато. Но това далеч не е всичко. Според мен след година и половина, най-много две, ще бъдат обединени и други филиали на нашите компании.