Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— Това е фантастично, Ник! — възкликна тя и пламенно го прегърна. — Баща ми би се гордял с теб!

— Виждам, че и по този въпрос си променила мнението си — усмихна се широко той.

— След погребението мислих дълго — кимна тя. — Главно за себе си… Омразата ми вече я няма, виждам го в нова, далеч по-обективна светлина. Такъв, какъвто наистина е бил… Виждам както лошото, така и доброто у него. Съжалявам, че трябваше да умре, за да постигна това… Бих дала всичко на света да мога да му кажа в лицето какво мисля сега!

Той леко погали ръката й.

— Баща ти беше изключително силна личност, Джъстин. Малцина възрастни бяха в състояние да му се противопоставят, затова няма нищо чудно, че е доминирал над собствените си деца. Важното е друго — ти вече разбираш, че не го е вършел нарочно. Той просто не е познавал друг начин на отношения между хората.

Тя кимна и се притисна към него.

— Това е още една причина да те обичам толкова много. Ник. Ти ме разбираш. Ти разбираш и него.

Устните им отново се сляха, целувката бе дълга и страстна, и двамата имаха чувството, че ще продължи вечно Никълъс неволно включи своя „харагей“ и с изненада откри ясния пламък на нейното „ва“ — хармоничен и ненарушим. При това точно на мястото, където доскоро откриваше единствено объркване и мрак.

Въздъхна, без да отделя устните си от нейните и тя се разтопи в прегръдката му. Изпита усещането, което го беше възпламенило при първата им среща — там, на плажа на Уест Бей Бридж, когато тя буквално връхлетя в ръцете му. Най-сетне приключихме своето дълго и тежко пътуване, помисли си той. И същевременно едва сега го започваме…

— Довечера отиваме на разкошна вечеря — прошепна в ухото й той.

Очите на Джъстин бяха замъглени от страст.

— А дотогава?

— Иди да похарчиш малко пари… Купи си рокля от „Мацуда“, пръсни цяло състояние за довечера!

— Тъй ли? И какъв е поводът?

— Изненада! — усмихна се той.

— Стига, Ник! — влезе в тон с настроението му тя. — Кажи ми, моля те!

— В никакъв случай! — поклати глава той. — Всичко, което мога да ти кажа, е, че докато ти се правиш на още по-прекрасна, аз ще се позанимая с един мой приятел. Обещах да му разкрия част от тайните на айкидо, вече го изпратих да запази час в един салон за бойни изкуства, намира се на две крачки от хотела. Ще се видим там, в „Окура“, около седем…

— Чакай, чакай! Този приятел ли е изненадата?

— Не знам — лукаво се усмихна Никълъс и сви рамене. — Може би…

— Не е честно, Ник! Кажи ми кой е той!

— Ще ти помогна малко… Американец, много отдавна не си го виждала. И едва ли си мислила, че някога ще го видиш пак…

Лицето на Джъстин се сбърчи от напрегнат размисъл.

— Не мога да се сетя! — оплака се миг по-късно тя.

— Е, скоро ще го видиш.

— О, не — извика тя. — Това означава цял следобед да мисля само за него! Няма да успея да се съсредоточа върху нищо, включително и върху това, което купувам!

Никълъс реши да й каже, лицето му светеше от удоволствие.

— Лю Кроукър е жив и се намира тук, в Токио, Джъстин!

— Какво? — сепнато го изгледа тя. — Не си прави такива шеги, моля те! Нали всички вестници…

— Вестниците поместиха неверни съобщения. Историята е дълга и объркана, но с две думи ще ти кажа, че някой наистина се е опитал да го убие, за радост безуспешно… А Лю останал „мъртъв“ известно време просто за да си свърши работата.

— Господи! — хвърли се в прегръдките му тя. — Това е страхотно! Ще му лепна една огромна целувка, задето не е позволил да го убият!

Никълъс се засмя, доволен, че реакцията й е точно копие на неговата.

— В седем часа можеш да правиш с него каквото ти хрумне! — позволи й той. — Само да не прекаляваш!

Разсмяха се, чувствайки как душите им се освобождават от сенките на миналото. Сълзи се появиха в очите им, страните ги заболяха, но кискането не преставаше. Беше толкова хубаво!

Никълъс се срещна с Кроукър в малката, изящно поддържана градинка на квартала Тораномон. Изкачиха стъпалата към сградата с номер тринайсет — същата, която гледаше към малкия храм върху хълма Атаго.

Господи, сякаш преди цяла вечност беше идвал тук, учуди се мислено Никълъс. В друг живот, на друга планета. А сега са толкова различни както той, така и Джъстин. До него отново е Лю Кроукър.

Влязоха в съблекалнята. Никълъс нахлузи своето „ги“, а Кроукър облече простия памучен анцуг, който откри в шкафчето.

Залата беше пуста, занятията очевидно бяха привършили. Тръгнаха да търсят Кенцо — сенсеят, който почти успя да победи Никълъс при първото му посещение тук.