Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Същевременно съжаляваше, че беше спряла ръката си. Защото вече беше приела ролята на бягащ дивеч, следователно и на уязвим обект на преследване. Самата представа за Никълъс Линеър в ролята на ловец я изпълваше с ужас.

И точно тази представа я накара да направи погрешен ход, когато зърна главата му сред пристигащите по ескалатора нови пътници. Изпаднала в моментна паника, тя му обърна гръб и грубо си запробива път сред чакащите на перона пътници.

На всеки петнайсет секунди спираше да огледа лицата зад себе си — така я бяха учили в школата на Проторов. Избираше някое от тях за ориентир и така успяваше бързо да приключи с огледа.

Сърцето й замръзна, когато го видя да стъпва върху самия перон. Стори й се, че тялото му се плъзга сред спарената тълпа с невероятна лекота. За разлика от нейното, което трябваше да се бори за всеки сантиметър. Изпита чувството, че затъва в подвижни пясъци, че краката й бясно работят, но тялото й продължава да стои на място. Подвижни пясъци ли бяха, или просто кошмарен сън?

Нито едното, нито другото — Таня си даваше ясна сметка за това. Ръката й се плъзна надолу и внимателно стисна дръжката на беретата с променена конструкция — мощно и опасно оръжие, особено за стрелба от близко разстояние.

Оглеждаше се крадешком през рамо, така, както съвсем неотдавна го беше правил Русилов. Тогава тя му се изсмя, но сега беше на по-друго мнение.

Беше толкова заета със задачата да се изплъзне на ловеца зад себе си, че изобщо не видя онова, което се изпречи пред нея. Тази тълпа й се струваше просто едно огромно тресавище, от което трябва да се измъкне на всяка цена, не можеше и не искаше да се вглежда и да разпознава отделни лица. В душата й се появи мъчителното желание да ги изтреби до крак, да изблъска вонящите им тела върху блестящата релса, чезнеща нагоре, към стръмните склонове на Фуджияма сред облаци промишлен смог. Повече от всичко на света желаеше вече да е на борда на самолета, готов да излети от „Ханеда“.

Изведнъж усети силен удар в гърдите, главата й неволно се извърна назад, очите й с ужас видяха колко близко зад нея е Никълъс Линеър.

— Не мърдай, другарко!

Акцентът беше на кореняк нюйоркчанин. Главата й рязко се върна в нормално положение, пистолетът започна да се вдига, пръстът й автоматично се сви около спусъка.

— Хвърли го! — просъска в лицето й Лю Кроукър. — Няма да ти свърши работа. Вече няма закъде да бързаш…

Очите й отново се извърнаха към Никълъс, видяха как ръката му се протяга към беретата. Пръстът й конвулсивно натисна спусъка, тресна оглушителен изстрел. В момента, в който се готвеше да стреля отново, на сантиметри от лицето й изплува някакво огромно черно око, което избухна със страхотен трясък. И светът престана да съществува за Таня Владимова.

Кроукър се върна от телефона и каза:

— Трябва да останем тук, докато спомагателният екип на Минк си свърши работата — съобщи на Никълъс той. — Полицията вече е уведомена, никой няма да ни закача.

Никълъс мълчеше и гледаше трупа на Таня Владимова. На местопроизшествието вече гъмжеше от униформени ченгета, заети да отделят зяпачите от участниците в инцидента. Само преди миг той беше казал няколко забързани думи на японски, които оказаха своето въздействие върху сержанта. Но все още им оставаха куп формалности.

Мислите му бяха насочени в съвсем друга посока. Отново си спомни какво беше казал баща му за отнемането на човешкия живот и изкореняването на злото. Това е дилемата, сега той ясно усещаше нейната сила. Защо трябва да извършиш едното, за да можеш да извършиш и другото? Няма ли други начини? Не можеше ли да неутрализира Таня, без да я убива?

В случая с Проторов друг начин нямаше — той си даваше ясна сметка за това. Също и с Акико. Карма. Знаеше, че все още не се е научил да приема живота такъв, какъвто е, все още проявяваше прекалена загриженост за другите… Или може би просто не иска да се раздели с чувството, че може да контролира техните действия, да направлява съдбата им? Не, това е просто мит. Животът не може да бъде поставен под контрол. И въпреки всичко той продължаваше да се опитва…

Може би вече е време да приключа с това, помисли е и той.

Завърнал се в сградата на „Сато Петрокемикълс“, Никълъс предпочете да се види първо е Нанги, макар вече да го бяха уведомили, че е пристигнала Джъстин, Постъпи така, защото искаше да уреди поне една основна част от живота си, преди да я види. Искаше съзнанието му да е освободено от кошмарите на миналото, искаше да се концентрира изцяло върху нея с нейните желания.