Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— Така в непосредствена близост до японските брегове, въпреки категоричното мнение на геолозите, се открива петролно находище.

— Всички са силно развълнувани, откритието на водолазите моментално става достояние на министър-председателя, в района са изпратени големи екипи океанографи и геолози. Три седмици по-късно резултатите от техните проучвания са ясни и категорични — открито е огромно по мащабите си петролно находище, дълбоко километри. Ако правителството открие начин за промишлен добив, Япония никога повече няма да купува чужд нефт, ще задоволява напълно своите нужди и ще осъществи една дългогодишна мечта на своите най-светли умове.

Но пукнатината се е появила в такъв вид скала, че всички известни способи за добив на петрол с плаващи платформи са напълно непригодни. В допълнение мястото се намира твърде близо до известна със своята нестабилност тектонична маса на океанското дъно. Всяко непредпазливо действие в този район би могло да предизвика унищожително земетресение.

Така се ражда „Тенчи“. Той има осем самостоятелно действащи ръце и крака, може да се придвижва по терени от всякакъв вид. Може да вижда, чува, притежава дори обоняние… С негова помощ ще се изпомпва петролът от дъното на океана, той ще бъде свързващото звено, чрез което милиони барели суров нефт ще поемат към повърхността по тънък, но здрав петролопровод. А там ще чака дълга редица от празни танкери…

— Но защо всичко е било обгърнато в толкова дълбока тайна? — попита Таня. — Те биха могли да работят по проекта си съвсем открито.

— Сигурно — сви рамене Никълъс. — Но петролното находище не е само на тяхна територия, макар те да са убедени в обратното.

— Какво казахте? — попита Таня, усещайки как сърцето й се качва в гърлото.

— Несъмнено знаете, че Курилските острови са обект на отдавнашен спор между Япония и СССР — рече Никълъс. — А въпросът сега е коя от двете страни има права над новото находище. В зависимост от това на кого го задавате, ще получите и отговора — на Русия или на Япония… — Той се отдръпна от огледалото. — Сега вече ви е ясно защо Проторов е искал да проникне в тази тайна — руснаците също биха постигнали пълно самозадоволяване от новото находище.

Излезе от банята и с недоумение се огледа. От Таня нямаше следа.

Малко преди да тръгне към временния си кабинет в сградата на „Сато Петрокемикълс“, иззвъня телефонът.

— Моля? — вдигна слушалката той.

— Времето в Кий Уест беше страхотно, приятел — бръмна в ухото му до болка познат глас. — Но компанията беше кофти…

— Кроукър! — ревна Никълъс и всичкият въздух излетя от дробовете му. После колената му изведнъж омекнаха и беше принуден да седне. — Наистина ли си ти, Лю? Не може да бъде!

— Може, приятелче, може! Долу съм, във фоайето. Не посмях да се кача, без да ти се обадя, щото си помислих, че можеш да получиш инфаркт… Сега да се кача ли?

— Тъкмо излизам. Чакай ме долу. — В главата му се блъскаха хиляди въпроси. Лю Кроукър е жив! Нима е възможно?

— По-добре да се кача — настоя познатият глас. — Имам доста важни неща да ти казвам…

— Добре, чакам те.

Малка пауза, после нов въпрос, зададен с леко хриплив глас:

— Как я караш?

— Нищо не е вече същото — отвърна Никълъс. — Но така и трябва да бъде…

— Ха! Ей сега ще дойда и ще ми разкажеш всичко!

Беше малко поотслабнал и доста почернял, лицето му на Робърт Мичъм 18 18 Американски актьор от уестърните. — Б.пр. беше прорязано от дълбоки бръчки. Но иначе изглеждаше прекрасно.

Прегърнаха се като братя и този път Кроукър не показа с нищо, че физическият контакт му е неприятен. Изведнъж със смайване усети колко много му беше липсвал Никълъс.

— Какво ти се е случило? — посочи превръзките той.

— После ще ти разказвам — рече Никълъс. — Сега е твой ред.

И Кроукър започна. Разказа му всичко — от мига, в който тайнствената кола го изхвърли от магистралата при Кий Уест, до последните признания на Аликс Логан.

— Значи Минк е виновник за смъртта на Анжела Дидион? — озадачено промълви Никълъс. — А Томкин не е имал нищо общо е нея…

— Имал е, защото е знаел — изръмжа Кроукър. — Имал е, защото именно той е вкарал убийците в къщата! Но юридически погледнато, той няма вина за самото престъпление…

Никълъс го погледна, нещо в гърдите странно го прободе.

— Съжалявам, че е проявил слабост — промълви той. — Вероятно си е представял каква заплаха е тя за националната сигурност…