Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— За мен си остава убиец! — отсече Кроукър. — Майната й на националната сигурност!

— Не съм съгласен, Лю.

— Какво искаш да кажеш? — вторачи се в него Кроукър.

— Знаеш какво — меко отвърна Никълъс. — Как попадна тук?

Кроукър се замисли за миг, после отвърна:

— Националната сигурност го изисква — въздъхна той, признал поражението си. — Съжалявам, Ник.

— Забрави го, Лю. Това просто означава, че всички ние можем да бъдем прекарани в името на криво разбран патриотизъм.

— Това ли е причината Томкин да ги вкара в онзи апартамент?

— Честно казано, не зная — погледна го в очите Никълъс.

— Е, това едва ли има някакво значение за Анжела. Тя все си е там — на два метра под земята.

— Не можеш вечно да се измъчваш от едно убийство, Лю. Ти направи каквото можеш. Духът на Анжела почива в мир и мисля, че вече е крайно време да слезеш на земята.

Кроукър тежко се отпусна на стола, лицето му потъна в широко разперените длани.

— Нищо не съм направил. Нищо не съм разкрил, доникъде не успях да я докарам… Просто си буксувам в пясъка и толкоз. Никой няма да плати за убийството на Анжела. Нито сега, нито когато и да било!

— Какво стана с теб в Кий Уест, приятелче? — загрижено го попита Никълъс. — По-точно с душата ти…

— Не зная, Ник — приглушено отвърна Кроукър. — Проклет да съм, ако зная! — Никълъс мълчеше и Кроукър бе принуден да продължи просто за да прекъсне непоносимата тишина: — Животът ми се разби… просто не мога да разбера какво стана с онова умно копеле, което завърши с отличие академията… След нея беше лесно — в едната си ръка стисках закона, а в другата — служебния револвер. Знаех как да ги използвам знаех, че съм на страната на доброто, а всички останали — убийци, изнасилвачи, наркомани, грабители, крадци — на противната страна.

— Това беше много, много отдавна… Поне сега така ми се струва. Някъде по пътя съм изгубил способността да различавам престъпниците от представителите на закона. Бях сигурен, че Томкин е убиецът на Анжела. Сигурен така, както съм сигурен, че седя тук, срещу теб! Но бях ли прав, сбърках ли?… Вече не съм сигурен… Била е убита по нареждане на Минк и аз знаех, че трябва да се изправя срещу него. Не знам защо. Дали не съм искал да го убия със собствените си ръце? Дали не съм искал да се превърна в отмъстител? В анархист, който нарушава закона, въпреки че се е клел да го спазва? Очи в очи с него съзнавах, че поне част от съзнанието ми иска точно това. Въпреки че вече знаех каква кучка е била Анжела, въпреки че наистина би могла да взриви цялата шпионска операция на Минк и Томкин. Но в крайна сметка те отнеха един човешки живот, изиграха ролята на самия Господ Бог! Те нямат право да убиват , Ник!

Главата му рязко се надигна и Никълъс неволно се намръщи пред погледа на зачервените му очи. Може би е плакал… За себе си, за една погубена душа…

— Няма значение каква е била тя, Ник! Прав ли съм като твърдя, че е имала правото на живот?

Никълъс седна на леглото до своя приятел и прехвърли ръка през раменете му.

— Тя е имала правото на живот, Лю — тихо промълви той.

— Така! — горчиво изръмжа Кроукър. — А аз, вместо да видя сметката на онзи мръсник, приех да работя за него!

— Не те разбирам.

— Само след минутка ще ме разбереш, това поне това да ти гарантирам! — Кроукър скочи на крака и започна да крачи из стаята като тигър в клетка. Беше напрегнат и изостави всякакви опити да се прикрива. — Работата е там, че това копеле Минк също е било прекарано. Май ще се окаже, че мадамата на име Таня Владимова е внедрен агент на КГБ. Случайно да ти се е мяркала напоследък?

Главата на Никълъс пламна от милионите въпроси, които се стовариха върху нея.

— Таня съветски шпионин? — промълви с недоверие той. — Но защо Минк не се е свързал с мен лично?

Кроукър махна по посока на телефона:

— Да си си правил труда да приемаш своите послания, приятел?

— Не съм, признавам това… Имах други грижи. Дойдох в хотела едва преди половин час и се сблъсках точно с Таня. Тя…

— Тъй ли? — ревна Кроукър. — И къде, по дяволите, изчезна?

Господи, „Тенчи“, проплака от отчаяние душата на Никълъс. Доброволно й дадох в ръцете всичко, което с толкова труд опазих от Проторов! В крайна сметка ще се окаже, че той е победителят? Но мисълта, че споделената тайна със сигурност ще доведе до избухване на война между двете съседни държави, бе по-силна от всякакви емоции.

— Тръгвай! — скочи на крака Никълъс.

— Къде?