Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Бирманчето издаде гърлен звук и протегна ръка. Малкото пръстче докосна сълзата под клепача на Джейк.

— Лошо нещо си отишло — успокоително промълви детето. — Лошо нещо умряло…

Блис изпита дълбоко смайване от човешкото състрадание в душата на едно толкова малко дете. Джейк също го усети. Наведе се и целуна гладкото челце, по устните му полепна жълтия грим „танака“. Момиченцето се разкикоти, той също се засмя и го притисна до гърдите си.

Бих желала и аз да мога да го разсмивам така, завистливо въздъхна Блис. Но детето не може да види чувството за вина, което кара сърцето му да агонизира, не може дори да го усети. Джейк съвсем не страдаше само от загубата на „ба-мак“, която изведнъж го превърна в слепец. Не, той страдаше и от липсата на баща си, с когото се беше събрал едва няколко месеца по-рано.

— Баща ти може би е прав — промърмори той, облегнал глава на дървото. — И той като теб е убеден, че влизам в капан…

— Но какво от това? — вдигна вежди Блис. — Нима има някаква разлика, след като вече си тук?

— В Япония открих, че кланът Моро е изпратил екзекуторите на баща ми — с въздишка поясни Джейк.

— Те са съперници на Микио, нали?

— Не и точно в това е работата. Микио води война с клана Кисан… — Джейк събра колене, за да е по-удобно на детето. — Проникнахме до сърцето на клана Моро. Лично от Хиге Моро научих, че смъртта на баща ми е била поръчана и заплатена от някой си Хуайшан Хан, министър в комунистически Китай…

— Това не може да бъде! — изгледа с разширени от учудване очи Блис. — Откога китайските комунисти флиртуват с японската мафия?

— И аз си зададох същия въпрос — въздъхна Джейк. — Никога не бях чувал за нещо подобно…

— Значи Хиге те е излъгал.

— Може би — отвърна със съмнение той. — Но ако не е така?

— Тогава трябва да има някакъв смисъл.

— Ние сме тук, в планините на Шан… — От начина, по който го каза, личеше, че усилено разсъждава. — Аз разпитвах Хиге… Той каза, че е сключил изключително изгодна сделка с онзи министър…

— Баща ти споменавал ли го е някога?

— Не. Но Хиге спомена планината… Попитах го срещу какво е получил толкова много пари, а той отвърна: САМО ПЛАНИНАТА ЗНАЕ… — Главата на Джейк се извърна към Блис, меденокафявите му очи се спряха върху лицето й: — Питам се дали е имал предвид Шан…

— И маковите полета, така ли?

— Може би. Но китайските комунисти са яростни противници на отглеждането и разпространяването на мака. В Юнан държат подсилени войскови части именно за да спират потока от контрабандисти, непрекъснато влизат в стълкновения с армиите на местните барони…

— Значи следата е фалшива.

Джейк внимателно наблюдаваше сенките по лицето й — една непозната равнина. Даваше си сметка, че са на територията на врага и в друг, чисто психологически смисъл.

— Но Као Белоокия съобщава, че работи за сър Джон Блустоун, докато подготовката си е получил при Чен Ю… Зад измамата в „Интер-Ейша“ стои именно Чен Ю. Двамата с Блустоун са сключили съюз, но въпреки това Чен Ю има свой шпионин при англичанина. Интересно, нали? Какъв ще е този съюз?

— Очевидно изпълнен с недоверие и взаимно подозрение.

— Така е, поне от страна на Чен Ю — кимна Джейк. — Но той винаги е бил недоверчив.

— Къде ни води всичко това?

— Обратно в Шан и това е най-интересното — отвърна Джейк. — Шан е общият знаменател на всичко: убийството на баща ми, финансовата атака срещу нас, плановете за отмъщение на Чен Ю…

— Кой е този Хуайшан Хан?

— Много бих желал да имам отговор на този въпрос — въздъхна Джейк. — Имам чувството, че именно той е ключът към загадката… Какво ли обединява толкова различни хора? Чен Ю, Хуайшан Хан, Хиге Моро, сър Джон Блустоун и Даниела Воркута…

— Този списък съдържа цял куп естествени врагове — отбеляза Блис.

— И именно това го прави загадъчен… И опасен. Каква е общата им цел? Едва ли е ликвидирането на „юн-хюн“, както мислех в началото. Тези хора са такива акули, че биха се разкъсали далеч преди края на подобна операция. Не, целта им е съвършено различна. И все още напълно неизвестна за нас…

Слънцето се скри зад планинските склонове, без нито за миг да надникне над черните облаци. Разсеяната светлина изчезна, на нейно място се появи странно, отразено от облаците сияние. Но жегата не намаляваше, насекомите продължаваха да жужат във въздуха.

— Ами ако ти си тяхната цел? — попита с потрепващ глас Блис, обзета от тежки предчувствия.

— Едва ли — поклати глава Джейк.