— А също и с фалита на „Пасифик Овърленд трейдинг“! — възбудено извика Сойър. — Господи, колко години чакам някой да извади от задника ми този трън Байрън Нолин-Кели! Най-накрая това стана! Джуан, ти си истински гений!
Ти си истински гений … Стиснал ръката на Лан в своята, Джейк си спомни за тези думи. В тях се съдържаше някаква неуловима ирония. Гений… Нищо подобно. Чувстваше се раздвоен и нищожен като обикновено зомби… Дъщеря му се върна, но за сметка на това си отиде Блис…
В урната беше положен нейният прах. Блис умря, за да даде живот на дъщеря му. Сърцето му преливаше от благодарност пред този благороден жест, но липсата й беше жестока, пронизваща, неукротима…
Приближиха се до мястото, където преди време Трите клетви, Т. И. Чун и самият Джейк бяха разпръснали праха на Зи-лин. Близките им вече бяха там, над морето се носеха напевни молитви.
Ветрецът си играеше с косите на Лан. Блестящочерни, те се спускаха от двете страни на все още бледото й лице.
Срещата между Джейк и Трите клетви беше тъжна. Нямаха какво да си кажат. Джейк нямаше обяснение за случката. Не знаеше защо Лан искаше да го убие, така и не разбра кой застреля Блис… Пистолетът беше далеч от ръцете на Лан, други хора наоколо нямаше. А едно заредено оръжие не може да гръмне просто ей така, без чужда помощ…
Разбира се, тези неща нямаха отношение към мъката на чичо му. Мъка, която Джейк споделяше изцяло.
— Тя пожела да дойде — промълви Трите клетви. — Единственото й желание беше да е до теб и аз нямах право да я спирам… — сви рамене и уморено добави: — Постъпи както желаеше… Винаги го е правила, не би могла да се промени… — обърна се, избърса сълзите от очите си. — Зная, че се обвиняваш, племеннико… Причина за това е бялата кръв в жилите ти. Но това е джос, така й е било писано… Затова аз не обвинявам никого и изпитвам гордост от постъпката й…
— Татко, време е — върна го в действителността гласът на Лан.
Джейк кимна и протегна ръце. Вятърът духаше в гърба му, умерено силен и постоянен. Джонка с оранжево платно бързаше да се прибере зад вълнолома. Моряците първи усещат приближаването на бурята. Далеч на хоризонта тромави танкери поемаха курс към Япония. На плажа играеха деца, под ръцете им се издигаха високи пясъчни кули. Джейк въздъхна и отмести капака на урната. Вятърът грабна пепелта и я разнесе над океана.
Лан протегна ръка и докосна лъскавата стена. В главата й звучеше хаотична, но приятна музика. В душата й беше спокойно. Изпита усещането, че чува гласа на Буда. Светът затихна в благоговение…
— Татко… — прошепна със затворени очи тя. — Ши Зи-лин и Блис… Те са тук, край нас… Чувствам ги…
Джейк я прегърна през раменете.
— Зная, че са тук, Лан.
Но вътре в душата му се появи неясното предчувствие, че никога няма да разбере какво точно е имала предвид дъщеря му.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3792
Сканиране: Диан Жон, 2010 г.
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2010 г.
Издание:
Ерик Ван Лустбадер. Наследникът
Американска, първо издание
Превод: Веселин Лаптев
Редактор: Елисавета Павлова
ИК „Гарант 21“, София, 1995
ISBN: 954-8009-55-2 (ч.2)
Известен пират и контрабандист от XIX век, върлувал из Карибско море. — Б.пр.