Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Душата на Лан умираше, изтерзана и болна, подложена на бог знае какви изтезания. Блис изпита желанието да плаче за нея и едновременно с това да крещи от гняв.

Ясно разбра какво трябва да прави. Разбра защо Ши Зи-лин я беше посветил в тайнството на „да-хей“, защо усеща смъртоносния вятър на отминалите векове право в лицето си…

Приготви се да стори онова, за което я бе подготвял Ши Зи-лин. Някъде дълбоко в душата й се появи подозрението, че той е знаел за настъпването на този ужасен миг. Защото тя вече не беше Блис, не беше любимата на Джейк, не беше дори любимата внучка на Ши Зи-лин… Беше едновременно всичко това, но беше и нещо друго. Неусетно се превърна в това, което беше истинското й призвание. Пратеник на Небесните пазители на Китай, обладан от вековната мъдрост на един древен народ…

Превърна се в дух, всичко тленно се стопи. Някъде встрани тялото й продължаваше да се бори с Лан. Но духът беше могъщ. Ослепителният лъч на „да-хей“ бавно проникваше в измъченото съзнание на Лан, възприела името на тайнственото двуполово чудовище Ки-лин от китайската митология…

Звярът, настанил се в душата на Лан, притежаваше огромна сила. Но Блис не беше сама срещу него. До нея се изправи Ши Зи-лин и още някой… Духът на една жена, живяла в древността, притежавала огромна власт…

Стройните тела на двете жени паднаха в калта, вкопчени в борба на живот и смърт. Но истинската битка се водеше на друго, непознато за човешкия дух равнище…

Напрегнал сили до крайност, Джейк скъсяваше разстоянието до тях бавно, сантиметър по сантиметър. Леден страх беше сграбчил, сърцето му. На бойното поле може да има само един победител. А за победения остава смъртта…

Но той обичаше тези жени. Обичаше ги до лудост, и двете… Трябваше да направи всичко възможно да прекрати смъртната им схватка. Сега, още преди да е станало късно.

Стисна зъби и понечи да се хвърли между тях. Но изведнъж се закова на място и стреснато се вслуша в един познат и едновременно с това напълно чужд глас: Стой настрана, Джейк! Мога да я спася само ако се държиш настрана!

— Блис!

Продължи напред, препъна се в някакви коренища и падна на колене.

Моля те, Джейк, остани там, където си! Иначе дъщеря ти ще умре!

Думите отекнаха в съзнанието му като звън на огромна камбана. Сигурно халюцинирам, помисли си той, но веднага разбра, че това не е вярно. Промените, които забелязваше у Блис от известно време насам, изведнъж нахлуха в главата му с кристална яснота. След смъртта на баща му Блис стана друга. Сякаш през душата й течеше потокът на мъдростта. Джейк вече знаеше, че може да отличава истината от лъжата, но способностите й очевидно не спираха дотук… Какво още може?

— Блис! — отчаяният му вик се сля с воя на бурята. С подобен вик баща му се беше разделил с любимата Сен-лин. — Блис! Не искам да те загубя! Не искам да те оставям сама!

Не съм сама, Джейк. Това трябва да се случи, иначе ще изгубиш дъщеря си завинаги.

— Не искам да избирам между двете!

Джос, Джейк. Колелото се завъртя…

— Блис! Обичам те, Блис! И искам да…

Под оловния покров на небето се носеше ужасният вой ва звяра. Цинкови капки дъжд барабаняха по същества с непознати форми. Натежалите от киселина облаци се разкъсаха и зад тях надникна живачният диск на луната.

Блис сключи договор с Буда… Всъщност стори го не тя, а безплътният й дух… Последният й час наближаваше, но тя беше спокойна и уверена, стоплена от духа на Ши Зи-лин в гърдите си. Лан е богоизбраната, тя е пряк наследник на Небесния пазител на Китай и трябва да живее. А Блис трябва да прочисти душата й, да прогони злото от нея… Точно както го беше сторил Фаз-хан с душата на Сен-лин преди много години… Само по този начин ще се съхрани мъдростта и магията на древния народ, само по този начин Китай ще навлезе достойно в двадесет и първи век.

Блис се сля с Вселената. Потънала дълбоко в ласкавата прегръдка на „да-хей“, тя усети как осъществява жив и непосредствен контакт между поколенията. Беше млада и стара едновременно, малка и голяма, мъж и жена… Превърна се в Божествената люлка, съхраняваща живота и смъртта, превръщаща ги в нещо неизмеримо, в незначителна частица от Вечността. Превъплъти в себе си светлината и мрака, превърна се в река и океан…

Безбрежната морска шир стана нейна мантия, да де й неограничена власт. Същото сториха Ветровете и Бурите. Драконите на нощта напуснаха убежищата си, изправиха се от двете й страни и обляха с огнен дъх Свирепия звяр в душата на Лан. Друг начин за пречистването й нямаше. Едва след пълното пречистване можеше да й вдъхне Мъдростта на вековете, да я превърне в истински Небесен пазител на Китай…