Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Проникването в руините беше невъзможно, жегата и задушливият дим се бяха погрижили за това…

Джейк се обърна, очите му опипаха фигурата на стария китаец, облегната на близкото дърво. Лицето му беше разкривено от болка.

— Ти си Хуайшан Хан — приклекна до него Джейк.

Клепачите на стареца потрепнаха, в очите му се появи изненада.

— Покойният ти баща със сигурност не е споменавал името ми пред теб — прошепна той, използвайки мандаринско наречие.

— Научих го от един човек, миг преди да издъхне — отвърна Джейк. — Той беше от „Дикуи“, а ти си създателят на тази организация, нали?

— Да — отвърна старецът. — Тя даде властта в ръцете на Чен Ю…

— А на теб какво даде, старче? — разтърси го Джейк.

— На мен ли? На мен ми върна живота… — Кльощавата ръка на Хуайшан Хан се вдигна, докопа дрехата на Джейк и го притегли по-близо. — Животът, който ми беше отнет от баща ти… Той ми отне всичко: съпруга, дете, кариера… Превърна ме в развалина… Но „Дикуи“ ми върна желанието за живот… Благодарение на нея аз отново получих благоволението на китайския комунистически режим, който почти бях забравил… Старата гвардия отдавна я нямаше, изтребена до крак… Само баща ти оцеля… Само той помнеше, само той беше в състояние да попречи на възхода ми… — изви глава, сякаш да се вслуша в пропукването и съскането на яростните пламъци: — Затова трябваше да умре… Само той можеше да ме спре… И ти…

— Ти си заповядал убийството на баща ми!

Само планината знае… Това бяха думите на Хиге Моро. Ето коя планина е имал предвид! Шан!

— Отмъщението беше сладко — промълви Хуайшан Хан. — Някога баща ти ме унищожи. Дори нещо повече — унищожи моето бъдеще… Унищожи Сен-лин, скъпата ми съпруга, още нероденото ми дете… Хвърли ни в кладенеца на Шуан Джин, запрати ни в ада… — Очите на стареца трескаво блестяха, в зениците им се отразяваше гъстият дим на подпалените химикали.

— Той беше сторил нещо на Сен-лин… Нещо грозно, нещо неописуемо… Духът й се промени, личността й стана друга, съвсем различна… Но въпреки това аз продължавах да я обичам, да я искам… Тя беше единственият човек на този свят, когото истински съм обичал!

Последните думи Хуайшан Хан проплака, Джейк никога не беше чувал по-смразяващо стенание. Дъждът барабанеше по пребледнялото старческо лице. Дишаше тежко и на пресекулки, сякаш се намираше в средата на дълъг маратон.

— Кладенецът… — думите излитаха от устата му с тихо съскане. — Почти седмица живях в този ад… Със счупен гръбнак, неспособен да се движа… Но при падането успях да взема със себе си и любимата Сен-лин… — В очите му се появиха сълзи. Подвижни като буреносните облаци над главите им, те отразяваха алените пламъци с необикновена яснота. — Беше над мен… Потрошеното ми тяло я предпази от тежки контузии… Стърчащият от стената камък, който ми счупи гръбнака, на практика ни спаси живота. Иначе щяхме да полетим надолу, в бездънната пропаст…

Главата му безсилно увисна на тънкия врат, острата брадичка опря в мършавите гърди.

— Но тя можеше да се спаси! — проплака Хуайшан Хан — Можеше да спаси и двама ни! Попречи й магията на баща ти, която я караше да се бори с мен… О, Буда, каква ужасна магия!

— Не можех да повярвам на очите си… Започнах да й се моля. Тя можеше да спаси и двама ни. Чувах гласа на баща ти, който я викаше от ръба на кладенеца. О, как го мразех! Изстрелях цялата си омраза нагоре, сякаш исках да го отровя с нея…

А моята Сен-лин възвърна силите си и започна да ме блъска. Надникнах отблизо в очите й и разбрах всичко. Тя беше луда. Вече не беше моя, вече нямаше нищо общо с онази Сен-лин, която познавах и обичах…

Дишането на стареца стана опасно накъсано, гърдите му се загърчиха в конвулсии.

— Тя беше непозната! Непозната, която искаше да ме убие… — очите му се вдигнаха към лицето на Джейк. — Сторих единственото, което можех… Каза ми, че е бременна и аз също полудях… Това е неговото дете , рекох си. А не моето! И я убих… Убих и детето… За една секунда всичко свърши, бъдещето се стопи… Цяла седмица останах в мъртвата им компания…

Ръцете на стареца се вкопчиха с всички сили в дрехата на Джейк.

— Но това не беше достатъчно, Ши Джейк!… Смъртта на бащата беше слаба утеха за мен! — Сълзите бяха изчезнали, очите му гледаха с хладна враждебност.

Вероятно точно този израз е бил в тях, когато Хуайшан Хан е удушил любимата си жена, помисли си Джейк. А заедно с нея и така жадуваното дете…