Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Дъждът отново се усили. Прозрачната водна стена връхлетя откъм южните склонове на планината, тежките капки забарабаниха по зелените листа.

От мястото си сред храсталаците Джейк и Тони Симбал виждаха ясно огромните каменни вани, в които се вареше маковото семе. Въздухът тежеше от упойващата миризма. Бойците от екипа им не се виждаха никъде, маскирани отлично сред буйната растителност.

— Ще имаме известни шансове само ако успеем да пипнем генерал Куо — прошепна Симбал.

— Шансове за какво?

— Да се измъкнем живи — отвърна Симбал и протегна изтръпналия си крак. — Не зная на каква вълна си ти, приятелю, но на мен никак не ми се умира…

— Какво те кара да мислиш, че на мен ми се умира?

— Не знам — сви рамене Симбал.

— Бъди спокоен.

Симбал премести калашника в скута си и за трети път провери затвора му. Тук подобна проверка е задължителна, тъй като въздухът е изключително влажен, а планинците не обичат да почистват оръжието си.

— Исусе! — ухили се той. — Какво толкова има да му мисля, по дяволите?

— Какво предлагаш? — попита след известна пауза Джейк.

— Проникваме само ние двамата. Междувременно пращаме бойците да вдигнат шум в другия край на периметъра, симулирайки нападение. Това ще ни донесе две неща. Първо: ще накара генерал Куо да се покаже на открито и ние ще имаме шанс да го пипнем. Второ: хората му ще имат с какво да запълват времето си, докато ние търсим Бенет и Кърън.

— И Чен Ю — добави Джейк.

— Добре де, и Чен Ю…

Джейк отправи поглед към постройката и дълго мълча.

— Мисля, че имаш право да знаеш каква е ситуацията — промълви най-сетне той. — Учените в „Кам Сан“ са създали портативен ядрен заряд, който може да се изстрелва от обикновени минохвъргачки. Но ръководителите на проекта считат откритието за безполезно, тъй като радиацията след взрива без съмнение ще убие не само жертвата, но и войника, който изстрелва заряда…

— Исусе! — възкликна Симбал. — Значи това е причината, поради която „Дикуи“ купува и складира противопехотните ракетни минохвъргачки Т-93! Със зарядите на „Кам Сан“ те действително могат да унищожат света!

— Какво?! — стреснато го погледна Джейк. Ето го липсващото късче от мозайката! — Откъде знаеш това? — Изобщо не е ставало въпрос за контрабанда на наркотици. Чен Ю е имал далеч по-опасни планове. Очите му дълбаеха лицето на Симбал.

— От един човек на име Йе Бегача — отвърна Симбал. — Преди да умре, беше шеф на нюйоркския клон на „Дикуи“…

— Преди да умре ли? Какво е станало?

— Имал е нещастието да се натъкне на Едуард Мартин Бенет — отвърна Симбал и накратко му разказа за инцидента в хотел „Трилиант“.

— Това е стратегията на Чен Ю! — простена Джейк. — Членовете на „Дикуи“ ще бъдат снабдени с Т-93 и портативния ядрен заряд, създаден в „Кам Сан“! А с помощта на откраднатата от Бенет и Кърън информация един-единствен боец на „Дикуи“ ще бъде в състояние да унищожи половината от всеки голям американски град, а другата половина да вземе за заложници!

— Господи, Боже мой! — възкликна Симбал. — Запознат със секретните директиви на Корпуса за борба с тероризма, всеки бандит ще може да избира маршрута си и да бъде практически неуловим.

Джейк замаяно кимна с глава. Ето каква била крайната цел на Чен Ю! Това е далеч повече от унищожението на „юн-хюн“!

— Ще превзема населените пунктове един по един и ще поставя ултиматуми — промълви на глас той. — Членовете на „Дикуи“ са фанатици, които няма да се трогнат от смъртта на невинни хора. А Чен Ю иска да завладее целия свят! Налудничавата мечта на всеки терорист…

— Което означава, че няма да продаде новата технология на онзи, който му предложи най-висока цена, така ли? — попита Симбал.

— Изключено — поклати глава Джейк.

— Значи е променил основната дейност на организацията си. От мрежа за контрабанда на наркотици „Дикуи“ се превръща в терористична армия. С портативните ядрени заряди Чен Ю лесно би могъл да постави на колене дори Съединените щати!

— И ще го стори, можеш да бъдеш сигурен в това — мрачно въздъхна Джейк. — Но в твоите разсъждения има една грешка — Чен Ю изобщо не е променил основната дейност на „Дикуи“. Едва сега виждам как стоят нещата. Контрабандата си е контрабанда, но се появява нова играчка и съответните нови налудничави желания…

— Исусе, трябва да го спрем! — прошепна Симбал.

— Да не губим повече време!

Симбал отиде да даде инструкции на бойците си, после се върна и впи очи в профила на Джейк. Би дал мило и драго, за да научи мислите, които пробягваха през главата му в този миг.