Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Остави тези фантазии за филмовите сценаристи — въздъхна Джейк. — Тук не можем да разчитаме на никаква помощ.

До ушите им достигнаха приглушени викове. Скочиха на крака и се оттеглиха към временния си лагер, издигнат сред най-гъстите храсталаци на джунглата.

Под дърветата стоеше висок мъж с маскировъчно яке. Отдолу носеше фланелена риза, анцуг от шушлякова материя „Найки“ и кожени маратонки „Еди Бауър“. На главата му имаше шапка с широка периферия — като онези, които употребява Харисън Форд в приключенските филми.

Блис беше насочила дулото на автомата си в гърдите му.

— Пипнах го да се спотайва в храстите — поясни тя, доловила шума от стъпките им.

— Господи Исусе! — смаяно промърмори Симбал. — Какво, по дяволите, търсиш тук, Роджър?! — Нямаше смисъл да му казва, че отдавна го чакат.

Роджър Донован протегна ръка и отмести дулото на автомата.

— Реших да си взема малко отпуска — тръгна към тях той. — Здрасти, Джейк, отдавна не сме се виждали… — очите му отново се върнаха върху лицето на Симбал: — Дал си доста подробна информация на Кубинеца… Но едва ли си очаквал, че ще си вдигна задника от директорския стол, нали?

— Ти не си оперативен агент, Роджър — отвърна Симбал.

— Нима съм сбъркал нещо в облеклото? — загрижено се намръщи онзи.

— Ами! — засмя се Симбал. — Страхотен си, направо за кино!

— Това няма значение — тръсна глава Донован. — Нали вече съм тук? Следователно трябва да ме информирате за последните операции на „Дикуи“. — Забеляза погледите, които си размениха двамата мъже, и добави: — Сигурно съм пропуснал доста, особено след като заварвам тук и Джейк… Какви са твоите интереси тук, приятелю?

— По-добре кажи защо ти припари толкова във Вашингтон — отвърна Джейк.

— Какво искаш да кажеш?

— Ето това! — намеси се Симбал и тикна в ръцете му купчината уличаващи документи.

Донован бавно започна да ги прелиства.

— Какво означава това? — попита след известно време той.

— Надгробният ти епитаф — отвърна Джейк и мислено се помоли на Бога Симбал да не се изпусне за Аполо.

Донован сведе поглед към образа на Даниела Воркута на снимката в ръката си.

— Не си прилича твърде… — промърмори той.

— Вероятно вече знаеш къде допусна грешка, нали? — мрачно го изгледа Симбал. — Не трябваше да окачаш проклетия Сьора в кабинета си, Роджър… Ако си го беше държал у дома, никой в нищо нямаше да те заподозре… Но Макс го е видял и веднага е разбрал, че става въпрос за оригинала. Защото го е виждал и преди, Роджър… На някакъв аукцион в Париж, където го е купила Даниела Воркута, лейтенант от КГБ…

— Ясно — кимна с глава Донован.

— Ясно, а? — извика извън себе си Симбал. — Само това ли имаш да кажеш?

— Ти си Химера — процеди Джейк. — Дълбоко законспирираният агент на Даниела Воркута… — Тялото му видимо потръпна: — Ти ме накара да убия Хенри! Моят настойник и най-близък приятел!… Ти!…

Изгубил дар слово от ярост, Джейк скочи към Донован, който уплашено вдигна ръце. Симбал успя да се мушне между тях миг преди пръстите на Джейк да се впият в гърлото на другия.

— Стига! — изкрещя той. — Това няма да ни доведе до нищо!

В съзнанието на Джейк изплува споменът за първата му среща с Хенри Ундерман. Беше пристигнал в Хонконг специално заради него. Я ми кажи защо си тук, на този къс скала и работиш в полза на триадите , беше го попитал той. Защото съм наполовина китаец , отвърна младият Джейк. А ако беше чист китаец? — попита Ундерман. Тогава щях да направя така, че триадите да работят за мен! Ундерман се усмихна на този отговор, после попита: Ще проявиш ли интерес, ако се опитам да ти помогна в това отношение? Джейк отвърна утвърдително. Американецът помълча, после тихо добави: Може би по този начин ще разберем какво е станало с баща ти… Ундерман го беше проучил добре, знаеше какво е най-съкровеното му желание…

Джейк тръсна глава и с усилие се върна в действителността.

— Трябва да си плати за смъртта на Хенри! — просъска той.

— И да изпере гузната ти съвест, нали? — сопнато попита Симбал.

Джейк позволи да го отблъснат и усети присъствието на Блис зад гърба си.

— Той е прав, Джейк — прошепна тя.

— Разбира се, че съм прав — изръмжа Симбал и се обърна към началника си: — Вече си разкрит, Роджър… Сега ще ти кажа какво ще направим с теб… Ще запазиш директорския пост в Агенцията, но вече ще работиш за нас!

— Добре си го намислил — изсумтя Донован. — Но те изпревариха…