Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Такъв е проблемът му в момента. Може би ще се окаже, че Фо Саан не му е направил добра услуга, въвеждайки го в тайнството на „ба-мак“, човек има нужда от пълно разбиране на това могъщо разклонение на „ки“, за да може не само да ползва предимствата на присъствието му, но и да знае как да реагира при липсата му.

— Нима очакваш да ти повярват другите, след като сам не си вярваш? — попита тя. — Ти си Джуан и си наясно с огромната отговорност, легнала върху плещите ти.

На няколко метра от тях се появи момиченце с ангелско личице. То също беше намазано с жълтата боя „танака“ като своите родители, дългата му коса беше стегната на тила с яркочервена шнола във формата на звезда.

— Мисля, че не ме разбираш и грешката за това е изцяло моя, Блис — бавно отвърна Джейк. — Имам чувството, че съм изгубил не само „ба-мак“, но и нещо повече… Част от същността си…

— Но нали „ба-мак“ също беше част от твоята същност?

Пъхнало пръст в устата си, момиченцето любопитно ги зяпаше.

— В душата ми има празнота — прошепна Джейк. — Много по-голяма от „ба-мак“…

В един момент осъзна, че момиченцето гледа не тях, а нещо зад рамото на Блис.

— Какво е то?

— Ако знаех какво е, щях да зная всичко — поклати глава той. Момиченцето се разплака и той неволно се запита какво го е уплашило. Отстъпи крачка назад, по личицето му се изписа желанието да побегне. Но нещо го привличаше, нещо му пречеше да се върне при родителите си.

Нещо хипнотизиращо…

— Не мърдай, Блис! — напрегнато прошепна Джейк и видя как тялото й се стяга от напрежение.

— Какво има?

— Прави каквото ти казвам, окей? — прошепна едва чуто той.

Виждаше лицето й само с периферното си зрение.

— Джейк, какво има?

— Не мърдай! — изсъска той. Ръката му неволно се стегна да предотврати инстинктивното извиване на главата й.

— Ще правиш ли каквото ти кажа?

— Да — прошепна тя и в очите й се мерна страх.

— Добре. Сега слушай внимателно. След секунда ще направя нещо, но искам ти да останеш тук, на място. Разбираш ли? Оставаш на място, без да мърдаш. Ясно?

— Да, но…

— Няма време! Тръгвам!

Тялото му прелетя над главата й, кракът му светкавично се насочи надолу. Токът на ботуша му се стовари върху змията, която се беше свила върху напуканата земя на сантиметри от тялото на Блис.

Точно тя беше уплашила момиченцето, което ги зяпаше. Нищо друго не би накарало едно дете от скитащите в околните планини полудиви племена да се разплаче от страх.

Усойницата се стрелна нагоре, тялото й изплющя като камшик. Но Джейк успя да я стисне зад главата, свободната му ръка ловко укроти плъзгавото тяло. Оказа се, че това е „мве-боаи“, една от най-отровните змии в Бирма. Беше известна не само със силната си отрова, но и с раздразнителния си нрав и ожесточението, с което се нахвърля срещу животни и хора.

До ушите му долетя възклицанието на Блис, която не издържа и се обърна. „Мве-боаи“ бясно се извиваше в ръцете му, от устата й излиташе зловещо съскане. Джейк размаза главата й с ток, във въздуха се разнесе противно хрущене. Ръката му пусна дългото почти пет метра туловище на влечугото, което се замята в предсмъртна агония. Пристъпи към разплаканото дете и приклекна пред него. Каза му няколко думи, то доверчиво се сгуши в прегръдката му.

Взе го на ръце и двамата заедно се приближиха до мъртвото влечуго. Джейк прошепна нещо в ухото на момиченцето, хвана ръчичката му и я протегна напред. Детето нададе уплашен вик и понечи да се дръпне, но Джейк го държеше здраво. Двамата заедно докоснаха петнистата кожа, сякаш да се уверят, че змията вече не носи заплаха за никого.

— Лошо Нещо — намръщено рече момиченцето на разваления английски, използван от планинските племена. — Много лошо!

Джейк бавно отмести ръката си, детето обаче задържа своята върху гърба на змията. Малките пръстчета се плъзнаха по хладните люспи, но останаха далеч от смазаната, почти зарита в прашната земя глава.

Джейк се надигна, а детето обви ръчички около шията му. Той го отнесе до сянката на дървото, под което чакаше Блис.

— Дано вече да си разбрал, че това, което притежаваш, е достатъчно да те пази… — тихо промълви тя.

Джейк сведе поглед към детето, което се беше сгушило в скута му. Черните му очички блестяха, освободили се напълно от страха.

— Усети присъствието на змията и без „ба-мак“ — погледна го Блис. — И успя да я убиеш, също без неговата помощ…

— Вярно е — кимна той, в гласа му прозвуча горчивина. — Но баща ми умря, защото аз… Защото изгубих способността си да виждам в бъдещето… Позволих да отвлекат вниманието ми и да ме задържат далеч от джонката. „Ба-мак“ би трябвало да ми подскаже за намеренията на онзи дантай… — гърлото му се сви и той беше принуден да замълчи.