Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Но само тук, в Шан, твоята смърт ще остане незабелязана — държеше на своето тя. — И по всяка вероятност неотмъстена…

— Искаш да кажа: окей, махаме се оттук… Нали така? — Очите му внимателно я наблюдаваха. — Връщаме се в Хонконг.

— Да, точно така — призна Блис. — Но зная, че това няма да стане. Ти никога няма да се върнеш…

— Права си.

— Питам се защо… През главата ми минават разни мисли, но все се надявам, че греша…

— Например какви?

— Например, че изгаряш от желание да умреш…

Джейк сведе поглед към спокойното личице на момичето в скута си.

— Мариана казваше същото — промълви той. — Както и първата ми жена…

— Това може би означава, че в цялата работа има и зрънце истина…

Доловил напрежението в гласа й, Джейк решително тръсна глава:

— Не, не е така.

— Тогава защо си тук, в червения сектор? Нима по този начин искаш да спасиш „Интер-Ейша“, „юн-хюн“ и мечтите на баща си?

— Сигурно е така — сви рамене Джейк.

— Не! — извика тя и момиченцето стреснато отвори очи. — Не е така! Тук си заради гузната си съвест! Дълбоко в себе си се чувстваше виновен за смъртта на баща си. Убеден си, че ако „ба-мак“ не беше те напуснал, ти със сигурност щеше да отбиеш нападението на онзи дантай!

Но нещата стоят по друг начин, Джейк. Резултатът щеше да е един и същ, с „ба-мак“ или без него… Джос, Джейк… Трябва по-често да се вслушваш в китайската си кръв. Приеми съдбата на баща си и толкоз! Както го е сторил той… Джос, че са го убили… Джос, че по това време ти си бил далеч. Защо се заблуждаваш, че с помощта на „ба-мак“ би могъл да се отървеш по-бързо от своята преследвачка? Нима вярваш, че би й обърнал гръб, за да се втурнеш към джонката? Какво щеше да стане, ако те беше проследила и там?

Джейк не отвърна нищо, но отговорите на тези въпроси му бяха ясни. Тя е права. „Ба-мак“ наистина не би променил нищо. Баща му е мъртъв. Джос…

Сведе поглед към детското личице в скута си. Момиченцето спеше дълбоко. Малкото юмруче стискаше ризата му. В душата му нахлу тъга.

— Какви ли не мисли минават през главата на човек — тихо промълви той. — В момента страдам за дъщеря си много повече, отколкото когато беше жива и действаше заедно с пограничните бандити…

Очите му се прехвърлиха към лицето на Блис.

— Най-болезненият ми спомен за нея е най-живият… Тя беше обладана от желание за смърт, Блис… Лан, моята единствена дъщеря.

В очите му се появиха повече сълзи, отколкото малката бирманка би могла да избърше.

— Вече е на път!

В гласа на Чен Ю прозвуча тържество. Свали слушалките, изключи мощния предавател и вдигна глава: — Току-що разговарях с Као Белоокия. Ши Джейк е тръгнал насам, точно според твоите предвиждания!

Обезобразената фигура на Хуайшан Хан стърчеше гротескно от плетения стол, момичето беше на колене в краката му. Държаха се за ръце и сякаш спяха.

Каква е тази странна симбиоза между стареца и младата жена? Дали тя го обича или мрази? Дали се страхува от него? Вероятно от всичко по малко, въздъхна Чен Ю. Промиването на мозъка й е преминало успешно, тя вече е съвсем друг човек. Но знае ли някой на какво е способна в действителност?

В момента беше оръжието за отмъщение на Хуайшан Хан. Тя, дъщерята на Джейк Мейрък Ши…

А какво е моето оръжие, запита се Чен Ю. То едва ли има нещо общо с хората… То е Шан, могъщата международна организация за контрабанда на наркотици, градена в продължение на десетилетия. Могъща като планината… „Дикуи“… Чен Ю предпочиташе да сложи съдбата си в нейните ръце, вместо да разчита на манипулираната човешка психика.

Фактът, че уволнението му от „Сойър & синове“ преди години се беше превърнало в най-щастливото събитие на живота му, съвсем не намаляваше жаждата за мъст, кипяща в душата му. Беше успял да извлече полза от съкрушителния удар на съдбата и това го превръщаше в гений. Но съвсем не оправдаваше злото, което му бяха сторили…

Тцун-Трите клетви беше човекът, който му даде идеята. Преди да стане служител на „Сойър & синове“ Тцун беше един от най-опитните контрабандисти на суров опиум в района на Шанхай. Макар и в периферията на бизнеса, той беше успял да натрупа огромно състояние. А колко ли би спечелил, ако беше в центъра на търговията с опиум, запита се Чен Ю. Толкова, че светът щеше да бъде в краката му.

Така се роди идеята за създаването на „Дикуи“. Организацията беше изградена отлично, немалка заслуга за това имаше и Хуайшан Хан. Но Чен Ю не беше доволен. Искаше повече. Искаше целия свят!