Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Бурята ги следваше по петите. Високо горе, сред платата на Шан. Вражеската територия, червеният сектор, означаващ смъртна заплаха… Онова бойно поле от уроците на Фо Саан, от което път назад няма. Пред тях лежи победата. Или смъртта.

Много битки се печелят благодарение на решителността , казваше Фо Саан. А решителността се постига с воля. Изходът на битката понякога се решава не от избраната стратегия, а от издръжливостта. Издръжливостта също е проява на воля. Ако не изгубиш самообладание, ти ще издържиш докрай. Дори тогава, когато тялото ти е погубено…

Джейк и Блис следваха указанията на чичо Томи — стария майстор на гледжосани съдове. Пътят се оказа изключително труден, напредваха бавно. Ако не беше компасът, отдавна биха се изгубили. Освен това трябваше да се крият от въоръжените патрули на местните армии, на които се натъкваха все по-често и по-често. Те се състояха от по десетина човека, отрупани с гранати и автоматично оръжие, задачата им беше да конвоират дългите кервани от тежко натоварени мулета, които пренасяха готовата дрога към долината.

Трябваше да се пазят и от патрулите на бирманската и китайската армия, които имаха обратната задача — да попречат на керваните да стигнат до своето предназначение. Това не е планина, а бойна зона, скръцна със зъби Джейк.

Напуснаха малкото селце на разсъмване. До обед изминаха едва шест километра и вече бяха грохнали от умора. Спряха за почивка и хапнаха малко суха храна, която прокараха с ледена вода от близкото поточе. Втренчил поглед в бистрата вода, Джейк изпита нещо като завист към лекотата, с която струите се плъзгаха по огладените камъни.

Най-сетне доближавам върха на планината, татко… Надявам се, че ще зная какво да правя, когато се озова там.

Малко преди един прекратиха почивката си и продължиха нагоре. Следваха неотклонно указанията на чичо Томи, който сякаш нарочно беше подбрал най-непристъпната част на джунглата. Потънаха сред гъсталаците с чувството, че се придвижват по дъното на зелено море. Дори светлината беше зеленикава. Тежка, водниста, потискаща…

Високо над главите им пищяха птици, ехото се носеше надалеч. Във въздуха се блъскаха насекоми с най-различни форми и размери. Колкото по-високо се изкачваха, толкова по-малко ставаха и те… Чичо Томи ги предупреди да се пазят от змии и леопарди…

Един-два пъти зърнаха маймуни, но това беше за кратко. Очевидно тези зверчета предпочитаха топлия климат на долината и избягваха да се изкачват до височината на платото.

Дъждът плющеше като го ведро. Измокриха се до кости, Блис започна да трепери. Прекосиха тесен въжен мост, увиснал над главозамайваща пропаст. Далеч долу се гушеше зелена, окъпана от дъжда падина.

Оттатък моста започваше тесен горски път. Добре отъпканата земя и сухите клонки отстрани свидетелстваха, че оттук редовно минават хора. Удвоил вниманието си, Джейк предпазливо продължи напред. Искаше да открие някакъв временен подслон, тъй като в това време беше невъзможно да се пътува.

След около половин километър се натъкнаха на малка бамбукова колиба. Две дървени стъпала водеха към нещо, което би могло да се нарече веранда само от човек с доста богато въображение. Джейк подозираше, че наоколо може би има и други колиби, но дъждът плющеше с такава сила, че видимостта им се смали до метър-два…

Хвана ръката на Блис и изкачи стъпалата. От тъмната вътрешност на хижата изскочи момче на около единадесет години с чисто, лишено от всякакви петна и лунички бирманско личице. Кожата му беше покрита с шоколадов загар, върху ръцете и раменете му имаше многобройни татуировки. Момчето се усмихна и ги заговори на диалект, от който не разбраха нито дума.

Джейк отвърна с няколко думи на мандаринско наречие и момчето им посочи вътрешността на хижата.

Въздухът тежеше от сладникавата миризма на опиум, в здрача се очерта фигурата на възрастен мъж. Седеше с кръстосани крака върху рогозка до стената, на главата му имаше тюрбан. Видя ги и им махна с ръка да влязат, между пръстите му димеше лула.

Предложи им опиум — жест на гостоприемство в тази част на света. Взе късче черна и лепкава смес, която размачка с палец и показалец и я превърна в топка. После я пусна в чашката на лулата си от слонова кост, разпали я и я подаде на Джейк. Последният я пое и огледа домакина си. Въпреки хладния въздух старецът беше гол, само с една превръзка над слабините. Тялото му беше изрисувано със същите татуировки, които бяха видели по раменете на момчето. Очевидно бяха наследствени.