Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— За пръв път чувам, че Буда се нуждае от помощ — скептично отвърна Тренъди.

— Според легендата Мара — богът на унищожението, изпратил срещу Буда своята армия от демони — продължи Симбал. — Те били разбити и тогава Мара прибягнал до друга тактика — изпратил да го омайват своите три дъщери: Желанието, Удоволствието и Страстта…

Буда докоснал земята, призовавайки Васумдархи за свидетел на безкрайната му мъдрост. Васумдархи го чула и се спуснала на земята. Станало ужасно земетресение, всичко било разрушено. Мара се уплашил, взел дъщерите си и изчезнал завинаги…

Тренъди довърши бирата си и побутна празната чаша към средата на масата.

— В тази светлина ли ме виждаш, Тони? — попита той. — Като Мара, бога на унищожението?

Симбал не отвърна нищо. Добре помнеше предупреждението на Роджър Донован относно Макс.

— Днес аз съм вестоносец, но новините ми не са добри… Ще пожелаеш ли да ги чуеш?

— Да.

Тренъди се приведе напред. По лицето му пробягваха розовозлатистите отражения на зарята, плъзгаха се встрани и изчезваха като прекалено разводнен акварел.

— Трябва да слушаш много внимателно, Тони. До самия край, горчив като отрова… Дори да чуеш неща, които няма да понесеш. Бил съм твой командир при редица опасни операции и винаги съм те измъквал невредим… Така постъпвам с всички свои служители. Защото просто държа на кожата им…

— Но не и на главите им — язвително подхвърли Симбал. Вътре в себе си обаче призна, че Тренъди е прав. При него хората винаги са били на първо място, независимо от важността на операцията. За това свое поведение е получавал горчиви и гневни упреци от висшестоящите, дори са го наказвали. Но нищо не можеше да го промени. Неговите подчинени продължаваха да се радват на спокойствие и закрила. Това беше доста необичайно поведение. Купища ръководители от ранга на Тренъди бяха готови да си прегризат гърлото, но да изпълнят поставената задача, никой от тях не мислеше за сигурността на оперативните си агенти. — Освен това забравяш, че вече работя за Роджър Донован…

— Да, Донован… — кимна Тренъди. — Старият приятел от детството…

— Мислиш, че това е причина да ми предложи работа, така ли? — изгледа го с присвити очи Симбал.

— Не, за Бога! Но е изиграло известна роля, Тони… Може би дори решителна… Донован несъмнено вярва, че в критичен момент ти ще останеш на негова страна , независимо от обстоятелствата…

— Само защото сме израснали заедно и сме учили в един и същ колеж?

— Не подценявай спомените, Тони. Заедно сте усвоили ритуалите на съзряването, заедно сте вършили младежките лудории… Това е здрава връзка, Тони. И често става така, че нищо не може да я разруши…

— Продължаваш да не обелваш нито дума за Кърън и Бенет — изгледа го с подозрение Симбал.

— В това отношение наистина съм ти благодарен, Тони — отвърна Тренъди. — Открихме ги благодарение на теб. Но аз бях този, който те мотивира. Ти имаш душа на рицар и аз знаех как ще реагираш при новината за смъртта на Кърън…

— Но не се замисли как ще реагира Моника, нали?

— Повярвай ми, Тони, за Моника е далеч по-добре да го мисли за мъртъв!

— На Господ ли се правиш?

Тренъди продължи, без да обръща внимание на въпроса му:

— Знаех, че успея ли да те мотивирам, ти ще захапеш случая като булдог. Винаги си бил страхотен булдог, Тони… Начинът, по който откри Бенет, го доказва…

— Открих и нещо друго, Макс — поклати глава Симбал. — Кърън и Бенет движат операция, която надхвърля правомощията не само на Администрацията по наркотиците, но дори и на Агенцията… Разполагам с известни факти, но те все още не водят до конкретни заключения. Йе Бегача успя да ми каже някои неща, преди да умре… Например, че „Дикуи“ е пуснала пипалата си по целия свят. Любопитното е, че не продава стоката, а по-скоро я складира… Йе твърди, че тази стока е голямо количество противопехотни ракети с ограничен обхват на действие, но въпреки това могат да доведат до глобален конфликт и унищожение на света. Нарече Бенет „духът, излетял от бутилката“. Имаш ли представа какво е искал да каже с това, Макс?

— Предал съм ти всичко, с което разполагам — отвърна Тренъди. — Беше ми дяволски трудно да получа разрешение отгоре, но в крайна сметка успях… Много от…

— Значи всичко това не е свързано с Кърън и Бенет — прекъсна го Симбал. — И никога не е било…

— Беше, повярвай ми. Но Бенет и Кърън са едно, а Роджър Донован — съвсем друго…

— Кой одобри кандидатурата ми за тази операция? — попита Симбал.