Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Тръсна глава и бавно се насочи към двете жени, които моментално прекъснаха разговора си.

— Не се притеснявайте от мен, продължавайте… — промърмори Джейк.

— Вече свършихме — усмихна се Блис.

— Както и ти свърши с чичо си… — добави Неон Чоу.

Тази жена е сбъркала призванието си, въздъхна Джейк. Само великолепна актриса може да се усмихва, докато от устата й излитат толкова язвителни слова. Предпочете да не обръща внимание на забележката й и да премине направо на въпроса.

— Докъде стигна със сър Джон Блустоун?

— Той е изискан и духовит джентълмен…

— А още и комунистически агент — добави язвително Джейк.

— Нима очакваш, че ще дойде да ми признае това? — присви очи Неон Чоу.

— Очаквам някакъв напредък.

— При курвите напредък няма — изгледа го презрително Неон Чоу. — Те просто се хвърлят в пропастта и си остават там… — На лицето й отново се появи усмивката. Остра като хирургически скалпел… — Да, Джуан… Точно това станах по твоя заповед… Една обикновена курва!

— Блустоун положително е в течение на този процес — подигравателно я изгледа Джейк.

— Мръсник! — извика Неон Чоу и го зашлеви през лицето. — Знаеш ли колко трудно понася чичо ти всичко това?!

Джейк не помръдна, само в кехлибарените му очи се появи опасен блясък.

— Хайде, убий ме! — извика извън себе си Неон Чоу.

— Можеш да караш другите да изпитваш ужас, но не и мен! Джуан…

— Искам само да вършиш това, което ти е наредено — промълви след известно време Джейк. — Ако ти е много, кажи… Ти си любовница на чичо ми, а не моя. Предполагам, че имаш с какво да си запълваш времето…

— Наистина си мръсник!

— Мисля, че вече няма защо да се срещаш с Блустоун! — внезапно обяви Джейк.

Очите й се разшириха:

— Защо?

— Беше грешка — призна той. — Която сега ще поправим.

— Не искам — опъна се тя. — Мислиш, че няма да се справя ли?

— Казах ти, че е грешка и толкоз. Освен това сама каза, че задачата ти наранява душата на Трите клетви. Не искам това да продължава.

— Но искаш тайните на Блустоун, нали?

— Има и други начини да се добера до тях — усмихна се той, макар да беше сигурен в обратното. Ако тази лисица насреща му научи това, един Бог знае какво ще поиска в замяна.

— Какви по-точно? — продължаваше да настоява Неон Чоу. — Мисля, че моите шансове са далеч по-добри. Рано или късно той ще изпусне нещо в леглото, или пък аз ще успея да подслушам някой и друг разговор…

Джейк майсторски разигра колебание.

— Добре — въздъхна накрая той. — Нека да направим един последен опит… Но ако до една седмица нямам резултат, операцията се прекратява!

— Времето е много малко — разколебано отвърна тя.

— Повече няма да получиш — отсече той и хвърли многозначителен поглед на часовника си. — На твое място бих го използвал по-рационално…

Неон Чоу кимна и се спусна под палубата. След няколко минути се появи отново, натоварена с личен багаж.

Джейк мълчаливо гледаше как се отдалечава по бетонния кей. Лесно я различаваше сред тълпата. С такава фигура можеше да спре цялото улично движение.

— Джейк… — обади се колебливо Блис, но той й направи знак да мълчи. В другия край на палубата се появи високата фигура на Трите клетви.

— Готово — обяви възрастният мъж и мрачно поклати глава — Ако това те интересува — и Сойър мисли като мен. Но изпълни заповедта. Боновете Ду Лон вече са на пазара.

— Отлично — кимна Джейк и понечи да се обърне.

— Джуан…

— Да, чичо?

— Блис ми разказа какво е станало в дома на Голямата локва пикня и аз съм сериозно разтревожен…

— Всички сме разтревожени, чичо.

— Но аз се тревожа за теб.

Джейк запази мълчание.

— Блис ми разказа какво си сторил на Као Белоокия…

— Не съм длъжен да…

— Призна и собствената си вина, но изтезанията…

— Направихме каквото трябва! — отсече Джейк. — Нищо повече.

— Разбирам, че залозите са високи…

— Дори по-високи, отколкото допускаме.

Трите клетви се замисли върху думите на племенника си. Да, наистина е много променен, рече си той. Духът му е далеч от всички нас. Такъв ли трябва да бъде Джуанът? Ако това е задължително, тогава се радвам, че тежестта на този пост не падна върху плещите на собствения ми син…

— Вярно ли е, че Чен Ю е все още жив? — попита най-сетне той.

— Така изглежда, чичо.

— А вярно ли е, че ти и Блис ще тръгнете да го търсите?

— Да.

От устата на Трите клетви се откъсна дълбока въздишка.

— Там, горе, в Шан, е много опасно… Много!