Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Всяко нещо с времето си — отвърна Тренъди. — След като двамата с теб се озовахме чак тук, няма начин да не ти разкажа цялата приказка…

Симбал насочи поглед към дългата редица монаси с бели роби, която бавно се точеше край един от дванадесетте портала на двореца. Бръснатите им глави блестяха под лъчите на слънцето. Помисли си за всичко онова, което бяха сторили британците тук, в Златния град. Включително и за конските фъшкии върху килима от Амарапура.

— Бирманците изповядват една особена форма на будизма — промълви след известно време той. — Казва се Тхеревада и при нея няма един всемогъщ Бог. Вярващите не се молят за милостта на Буда, не очакват помощ от небето… Спасението на душата е изцяло в ръцете на отделния индивид…

— Будистите тхеревада вярват, че животът е страдание. Животът и смъртта са противоположните краища на „самсара“ — прераждането. Има само един път за бягство от страданието — стриктното придържане към „дхарма“ — свещеното учение на Буда. Човек трябва да следва пътя на „архатите“ — плеяда от местни светци, както и на „бодхисатва“ — онези, които са предопределени да бъдат Буда… Само тогава може да се стигне до нирвана…

— Но днес дори тук, в „центъра на света“, единствените хора, които изповядват чистата форма на тхеревада, са монасите…

— И ти си един от тях, така ли? — попита Тренъди и отново избърса лицето си с кърпичката. — Ти си високо над тълпата. Изправен сред величието на Шан наблюдаваш дейността на мравките в краката си, безсмислените им усилия за обезпечаване на насъщния…

— Наистина ли мислиш така за мен?

— О, стига вече, Тони! Ти си един от проклетия елит и прекрасно го знаеш! Направи си поне услугата да се примириш с този факт…

Монасите свърнаха зад ъгъла. Вървяха в крак. Една безукорна машина с общи цели и общи идеали…

— Знаеш ли с кого се е срещнал тук на разсъмване Питър Кърън? — попита Симбал.

— Изненадай ме.

— С Едуард Мартин Бенет.

— Чакай, чакай — промърмори Тренъди. — Това нещо е неизвестно на санитарния отдел…

— Какво иска от тях, „Дикуи“?

— Шегуваш ли се, Тони? С това, което откраднаха от компютъра на АН, „Дикуи“ ще си транспортира дрогата месеци наред. А ние ще си блъскаме главите как да реорганизираме азиатските си сътрудници!

— Според мен тук изобщо не става въпрос за дрога, Макс.

— Това не ме засяга! — отсече Тренъди. — Ликвидирай ги и толкоз! — Спокойно изчака погледа на Симбал, лицето му беше изсечено като от камък. „Този мръсник има великолепно чувство за темпо“, призна пред себе си Симбал. Сякаш в потвърждение на мислите му Тренъди леко се усмихна и каза: — Дойде време да си поговорим, Тони… Откровено, като близки хора…

— Не мисля, че Чен Ю е най-непосредственият ни проблем.

Трите клетви прекоси палубата от блестящо лакирано тиково дърво на новата си джонка. В ръцете си носеше каничка с чай, запарен от Неон Чоу.

— Тази сутрин Блустоун закупи нови акции от „Интер-Ейша“ и дялът му надхвърли 40 процента.

— Откъде има толкова много пари? — замислено поклати глава Джейк и отпи глътка горещ чай.

Трите клетви издекламира списъка на инвеститорите, който беше получил от Су Кривият нос. После мрачно се усмихна:

— Имат достатъчно капитал да закупят цял Хонконг, стига да се наложи…

Джейк ясно долови притеснението му.

— Боби Чан, Пин Шестопръстия, сър Байрън Нолин-Кели, Леонг Лау Черния… — бавно започна да повтаря той. — Да, компанията е внушителна… Но все пак трябва да има някаква граница на ликвидните средства. Дори ако Блустоун твърдо е решил да сложи всичките си яйца в една кошница…

— Трябват им още девет процента до контролния пакет — предупредително го изгледа Трите клетви.

— Това означава приблизително тринадесет милиона акции — изчисли Джейк. — Каква е текущата цена на борсата?

— Чакай да погледна — отвърна Трите клетви, стана и се отдалечи по коридора. Джейк се огледа. Наблизо се бяха изправили Блис и Неон Чоу. Разговорът им беше доста оживен, но въпреки това Неон Чоу час по час поглеждаше насам. Джейк не беше в състояние да определи изражението на лицето и, тъй като предпочиташе да остане с профил към тях. Отбеляза си по-късно да я попита докъде са стигнали отношенията й с Блустоун.

— Двадесет и два и четвърт — появи се отново Трите клетви. — Понесохме тежък удар със затварянето на „Саут-ейша“…

— Трябва да вложат още доста пари — отбеляза Джейк. — Някъде около двеста и деветдесет милиона долара, нали? Колко са хвърлили до момента?