Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

После стисна врата на Као и го принуди да се наведе ниско над трупа на Макена. Вонята беше ужасна.

— Го… Голямата локва пикня!… — прошепна най-сетне онзи. — О, Буда!

— Добре е, че се сещаш за Буда — изръмжа Джейк. — Тази вечер ще имаш нужда от помощта му!

Дръпна китаеца и го принуди да се изправи. Сега най-важното беше да го държи в максимално неудобно положение.

— Вода! — простена Као и единственото му око умолително се вторачи в Блис: — Малко вода, в името на Буда!…

— Аха, значи предпочиташ тя да се погрижи за теб, а не аз… — въздъхна Джейк. — Добре… Макар да съм убеден, че никога няма да повториш тази грешка…

Као Белоокия му хвърли един изпълнен с недоумение поглед. Джейк му отвърна с приятелска усмивка, но в същото време ръката му се стрелна напред и надолу. Пръстите му се увиха около гениталиите на китаеца и рязко ги завъртяха. Здравото око на Као сякаш всеки момент щеше да изскочи от орбитата си, тялото му се разтърси от агонизираща болка. Устните му се разтеглиха в страшна гримаса, ситни капчици пот избиха по челото му.

Джейк го пусна толкова рязко, колкото го беше сграбчил. От гърдите му се откъсна протяжен стон, главата му безсилно клюмна.

— Джейк! — обади се разтревожено Блис и понечи да пристъпи към него. Но той я спря с повелителен жест, лицето му се надвеси над сгърченото тяло на китаеца.

— Разбираш колко неразумно постъпи, нали? — просъска в ухото му той. Изчака кимването на клюмналата глава и едва тогава продължи: — А сега казвай какво правиш тук!

— Само се отбих…

Ръката на Джейк отново се стрелна напред. Този път тялото на Као се изви като дъга, от устата му излетя протяжен стон:

— О, Буда!…

— Буда няма да ти помогне! — увери го със смразяващ глас Джейк. — Никой няма да ти помогне! Казвай какво търсиш тук! — Пръстите му предупредително се стегнаха и китаецът отново потръпна.

— Знам кой си — прошепна в ухото му Джейк. — Знам, че работиш за сър Джон Блустоун… Зная и кой е сър Джон Блустоун… Какво трябва да си помисля за теб?

— Сигурно, че съм комунист… — прошепна Као Белоокия, заковал уплашените си очи в лицето на Джейк.

— А какво общо има един комунист с Макена „Голямата локва пикня“?

— Той… — китаецът преглътна кървавата топка в устата си: — Той играеше ролята на пощенска кутия… Чрез него Блустоун разпространи новината за затрудненията на „Саут-ейша“…

— А ти си момчето за поръчки на Блустоун, така ли?

— Да.

— Макена нищо ли не подозираше?

— Какво да подозира? Той ме мислеше за човек на триадите… Може би на Грийн Панг, не зная…

— Блустоун стои зад кражбата на Тек Яу в „Саут-ейша“, нали?

— Разбира се.

— Кой друг е замесен?

— Не зная.

Джейк сграбчи окървавените ревери на китаеца и го запрати срещу стената.

— Слушай ме внимателно, разплуто кучешко лайно! — изръмжа с леден глас той. — Баща ми беше убит, по тази дама тук стреляха, а някой се опитва да ми види сметката, независимо дали съм тук или в Киото!

— Джейк, вече му стига! — обади се разтревожено Блис.

— Нищо подобно! — изръмжа той с глас, от който тя неволно потръпна. — Казвай всичко, което знаеш! — Последните му думи бяха предназначени за Као Белоокия.

— Вече казах вси… — китаецът простена, преви се на две от жестокия удар в бъбреците и повърна в краката на Джейк.

— Може би казва истината — обади се Блис и предпазливо докосна рамото му.

— Послушай я… — простена Као. Беше паднал на колене, главата му почти опираше в килима. — О, Буда, какво още искаш от мен?

— Имаш голяма уста — наведе се над него Джейк. — Искам да зная кой те е обучавал.

— Блустоун.

Джейк вдигна глава и размени кратък поглед с Блис.

— Един и същ отговор на всички въпроси, а?

Блис бавно поклати глава. Това означаваше, че китаецът лъже.

— Такива са ти въпросите, за Бога!

— Майстор е… — поклати глава Джейк. — Истински майстор, получил отлично обучение…

Пусна яката на китаеца и той се строполи на пода. Остави го под наблюдението на Блис и се насочи към кухнята. Върна се с малък нож в ръка, пристъпи към Као и сграбчи косата му.

— Няма как, трябва да направим нещо за тази голяма уста — изръмжа заплашително той.

— Какво?… Какво си намислил?

— Имаш прекалено много зъби — ухили се в лицето му Джейк. — Затова ще започна да ги вадя. Бавно, един по един…

— Луд ли си, човече? — ахна Као и очите му с ужас се заковаха върху острието на ножа. После се овладя, на лицето му се появи нещо като усмивка: — Много добре… Даже отлично! Признавам, че за малко не напълних гащите! Но ти едва ли ще…