Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Единият от униформените тракна с токове:

— Сър?

— Свободни сте — промърмори Сойър и стисна глава между дланите си. — Нищо не може да се направи…

Даниела прие с готовност повикването от канцеларията на Олег Малюта. Вече не се страхуваше от него, тъй като беше вътре в играта, тъй като успя да вкара острието на ножа между дебелите плочи на бронята му.

Олег Малюта вече не изглеждаше двуметров гигант, надарен с огромна сила. Даниела знаеше, че може да се предпази от коварните капани, които й залага на всяка крачка.

Спомни си за пистолета с отпечатъците и, който Малюта държеше като главен коз, за снимките на разстроеното й лице след убийството на Алексей. За другите снимки, на които двамата с Михаил Карелин изглеждаха като влюбени пред раздяла, отчаяно вкопчени един в друг…

Тези снимки трябва да изчезнат, напомни си тя. Те са обида за Бога, за святата интимност на чувствата… Такива фотографии се правят на проститутки и актьори, в позите им няма чувство, няма емоции. Те са предназначени за въображението на перверзни типове, които ги купуват именно с цел да прибавят към тях и собствените си неосъществими блянове… Но голотата на хора като Даниела и Карелин е нещо друго, нещо интимно и свято… От нея се излъчва именно това, което не може да постигне нито една порнографска снимка — чувството…

Движението по околовръстния път беше оживено. Даниела се принуди да вдигне стъклото си, тъй като всичко тънеше в прах и автомобилни изпарения. Слънцето с мъка си пробиваше път сред гъстия смог.

Стори го механично, душата й плачеше за почивка. Денят беше дълъг и тежък, запълнен от съвещания, на които се обсъждаха проектобюджети, назначения и уволнения, разходи и всичко онова, което съпътстваше движението на тежкия бюрократичен апарат.

В дни като този се чувстваше омерзена, потънала в лепкавото блато на съветската бюрокрация. Имаше усещането, че не само нейното управление, но и цялото КГБ е обзето от скука, глупост и мързел. А хората, които получават заплата там, са просто винтчета от една огромна, но неефективно изградена машина…

След едно десетилетие и Бог знае колко пръснати пари Африка бавно се изтръгваше от обятията на комунизма. Предварително финансираните и добре организирани протестни демонстрации в Западна Европа вече нямаха предишната си тежест, страните на Изток също надигаха глава и търсеха начин да се откъснат от оковите на стагниращия социалистически лагер. Сякаш искаха дебело да подчертаят, че с руската хегемония е свършено, че съветската империя трябва да обърне внимание на сериозните си вътрешни проблеми…

Добре функционираха единствено центровете за обучение на терористи. Много от колегите на Даниела аплодираха тяхната дейност и настояваха за вербуването на нови и нови агенти в Близкия изток. Но тя си даваше сметка за това, което те очевидно не знаеха: че въоръжаването на арабите е едно, а терористичната им подготовка — съвсем друго…

Опасността от пробуждането на национален фанатизъм вътре в Русия беше временно отстранена, след като правителството публикува нови версии на биографиите на Сталин и Троцки. Стига ни и идеологическият фанатизъм, въздъхна в себе си Даниела. Но благодарение на него ние подхранваме един друг, още по-опасен фанатизъм. Религиозният… Докато чайката безшумно се плъзгаше към високите порти на Кремъл, тя неволно се запита дали някой от службата си дава сметка докъде ще доведе всичко това…

Кремълският офис на Олег Малюта представляваше нещо като тристаен апартамент. Намираше се на четвъртия етаж на невзрачна сива постройка в близост до театъра, от малките прозорчета се откриваше превъзходна гледка към претъпкания с туристи площад и Тайницкая башня — една от най-старите постройки на Кремъл, издигната през 1485 година.

На прозорците имаше тежки кадифени завеси, бюрото беше поставено точно пред тях. По този начин светлината винаги беше в гърба на Малюта и в очите на посетителите му.

Даниела затвори дъбовата врата и закрачи по дебелия персийски килим от Исфахан. Край стените имаше стари кресла, а над тях висяха огромни портрети на Ленин и Сталин. Вратата към съседната стая беше открехната, в процепа се виждаше част от широк кожен диван.

Малюта говореше по телефона, полуизвърнат към прозореца. Даниела отвори чантата си, извади два плика от дебела кафява хартия и мълчаливо ги постави на бюрото. Това бяха последните й рапорти за Карелин и Геначов. Пристъпи към прозореца и отправи поглед отвъд назъбените стени на Кремъл, отвъд площада с туристите. По гладката повърхност на Москва-река пълзяха малки корабчета, бавни като охлюви. От това разстояние водите на реката изглеждаха оловносиви и мъртви. Навън кипеше строителство и прозорците на кабинета бяха плътно затворени. Въпреки това по перваза имаше едва забележим слой червеникав прах.