Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Сбогом, бебчо — дрезгаво изръмжа той.

Ритникът на Блис го улучи в слепоочието със страхотна сила.

Макена простена и започна да кашля. Възползвайки се от шанса, Джейк го засипа със серия от „атеми“, които биха накарали всеки нормален човек да припадне от болка. Но не и Макена. Възстановил се със смайваща бързина, австралиецът се нахвърли отгоре му. Магнумът започна да се извива към главата му, юмрукът на свободната ръка се вдигна като чук. Джейк прибягна до „ют-хара“ — убийствения удар с ръба на дланта между петото и шестото ребро на врага. Нанесен точно, той трошеше ребрата и острите костици директно се забиваха в сърцето.

Макена изрева, очите му се изцъклиха, едрото му тяло се изви като риба, пронизана от харпун. После се просна по гръб, ритна веднъж-дваж и всичко свърши.

Джейк замаяно се изправи, хвана ръката на Блис и я изведе на терасата. Далеч долу се пенеше прибоят, дъждът почти беше спрял. Топлите капки падаха по разгорещеното му лице, сякаш искаха да го измият…

Направи опит да нормализира дишането си, не успя и се преви на две. Ръцете на Блис нежно докоснаха пламтящата му глава. Измина дълго време, преди да долови и осъзнае тихия шепот на устните й:

— Джейк, Джейк, Джейк!

— Беше глупаво да идваш тук! — посъвзе се той. — Безкрайно глупаво!

— Същото важи и за теб — притисна се в него тя. — Помолих татко да не ти казва нищо, преди да дойдеш на джонката… Предчувствах, че ще хукнеш право насам… О, Буда, колко ме беше страх за теб! — Викът й отекна надалеч в дъждовната нощ, тялото й потръпна от ридания и се притисна до него с нова сила: — Къде беше? Защо не се обади? Щях да умра от безпокойство!…

Джейк най-сетне дойде на себе си, вдигна ръце и я прегърна. Искаше да й разкаже всичко: защо замина за Япония, какво откри там… Но не можеше да го стори. Имаше чувството, че сънува и напразно отваря уста. Беше останал без глас… Защо?

Вместо това се наведе и я целуна. Струваше му се, че са фигури върху филмова реклама. Всемогъщият супермен взема в обятията си нежната главна героиня… Но облекчението от тази представа беше осезаемо… Защо ли?

Усети топлината на тялото й, чу ударите на сърцето й. И едва сега разбра колко много му е липсвала тази жена, колко силно е било безпокойството му за нея. В Япония няколко пъти понечи дай се обади, но все нещо го спираше. Защо? Не беше липса на загриженост, а по-скоро обратното… Вероятно именно защото мислеше непрекъснато за нея, той се беше постарал да я изхвърли от съзнанието си по време на напрегнатите ситуации в Токио, а след това и в Киото… Да, сигурно беше така.

Изведнъж осъзна колко жестоко е било за нея подобно поведение.

— Съжалявам, Блис — рече. — Но положението на Микио беше много сериозно, смъртта го дебнеше отвсякъде… Не исках да те свързвам с нея… — Устните му нежно докоснаха шията й. — А като те знам каква си, сигурно щеше да хванеш първия самолет за Япония… Нали?

— Всичко е наред, Джейк — въздъхна тя. — Нали се върна жив и здрав? — целуна го, после смени темата: — Научих някои неща за жената с опала… Била е любовница на Пок Голямата стрида, а едновременно е това и шпионка на комунистите…

— Значи съм бил прав — кимна Джейк. — Преследвала ме е с единствената цел да ме държи по-далеч от джонката… Докато онзи „дантай“ си свърши работата…

— Но…

Дланта му отскочи нагоре и покри устата й, очите му тревожно блеснаха. Лицата им бяха толкова близо, че той ясно видя учудването в очите й.

— Колата! — прошепна в ухото й Джейк. — Иди да я дръпнеш от входа и не забравяй да изключиш фаровете. После веднага се връщай!

— Но, Джейк…

— Бързо! — побутна я нетърпеливо той.

Блис се подчини, тялото й се стопи в мрака толкова безшумно, че той за миг се запита дали всичко това не е било сън.

Появи се по същия начин, като истински призрак. Придвижваше се приведена.

— Забеляза ли нещо? — попита шепнешком Джейк.

— Да — кимна тя. — Идва някаква кола, видях сиянието на светлините й.

— Точно така — кимна доволно Джейк. — А сега ела да намерим удобно място, за да видим кой е решил да гостува посред нощ на Голямата локва пикня!

Това означаваше да се върнат в къщата. Вонята беше осезаема, скоро щеше да стане нетърпима. По тази причина двамата с Блис останаха в антрето, по-близо до входната врата. Сбърчили носове, те се опитваха да дишат плитко, но и това не помагаше.

След няколко минути до слуха им долетя тихо мъркане на автомобилен мотор. Дъждът спря и над къщата се възцари тежка тишина. Проскърца чакъл, после се чуха тежки стъпки върху бетонните стъпала.