Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Тъй значи, а? — Сега най-важното е предпазливостта. — Подиграваше ли с теб, Макена?

— Ами! — цвиленето отново изпълни стаята, този път с ясно доловими нотки на истерия. — Никой не може да се подиграва с мен, Джейк! Но копелето беше абориген… проклет абориген! Писна ми от аборигените, които се влачат подире ми вече толкова време!

Джейк нямаше представа за какво става въпрос, но кимна с глава. Главното беше да го остави да говори. Очевидно тоя тип беше напълно откачил, но някъде в обърканото му съзнание положително се криеше основателна причина за премахването на Пок Голямата стрида.

— Уби Пок, защото е китаец, така ли? — Въпросът беше зададен в тон с безсмислените брътвежи на домакина.

— Позна! — ухили се зловещо Макена. — Винаги съм знаел, че си умно копеле, Джейк… — Ръката с револвера се размаха във въздуха: — И се радвам, че не съм сбъркал… — Изражението на лицето му се промени с тревожна бързина, дулото се насочи към гърдите на Джейк: — Но не се приближавай прекалено, приятелче! Защото не се знае…

Джейк замръзна на мястото си:

— Какво не се знае, Макена?

Едрият мъж го зяпаше с недоумение, сякаш изведнъж си беше забравил мисълта. После пистолетът махна по посока на прозореца:

— За аборигените не се знае — процеди той, очите му станаха подозрителни. — Може би са успели да ти влязат под кожата… Винаги намират начин да го постигнат…

— Така е — призна с равен глас Джейк и мислено прецени колко време ще му е необходимо за преодоляване на метрите, които го деляха от лудия. — Но все още не са го направили…

— Все още? — попита Макена и в очите му се появи страх. — Какво искаш да кажеш?

— Е, нали ти казах, че чувам псалмите… — сви рамене Джейк.

— Те никога не спират — въздъхна Макена. — А някога спираха… Сега обаче станаха прекалено много… Мръсните аборигени могат да пеят псалми до края на света!

Какви ли са греховете му в Австралия, запита се Джейк. Очевидно някакъв спомен оттам го караше да превърта…

— Затова ли искаше да убиеш и момичето? — попита на глас той.

— Какво момиче? — учудено го изгледа Макена.

— Онова, което е било с Пок Голямата стрида в ресторанта.

Челото на едрия мъж се покри с дълбоки бръчки:

— Било е с него? Не помня…

— Трябва да помниш, Макена — поклати глава Джейк и с няколко думи му описа външния вид на Блис.

— И нея ли съм убил?

— Не, не си успял…

— Пок винаги е в компания — обвинително промърмори Макена. — Но мидите му вече пет пари не чинят, нали? По дяволите! Обичаше да се фука, сякаш не е абориген… Даваше го тежко, с красиви жени и много мангизи… Ама сега не е така. Не е така, мътните да го вземат!

Значи го е убил не само защото е китаец, съобрази Джейк. Имало е и нещо лично…

— Ти му видя сметката — рече на глас той. — И си доволен…

— Доволен съм — кимна разсеяно Макена. — Той ми се смееше, гледаше ме отвисоко… Но въпреки това ми достави исканата информация, нали?

— Разбира се — кимна Джейк и напрежението му нарасна. — Каква информация?

— Е, знаеш каква — промърмори Макена. — Информацията за проблемите в „Саут-ейша Банкорп“… Големи проблеми, нали, Джейк?

— Ти пък откъде знаеш, Макена? — вдигна вежди Джейк. — Тази информация беше строго секретна! В течение бяха единствено директорите на „Интер-Ейша“…

— Не знам — поклати глава Макена. — Аз само…

Входната врата отскочи на пантите си и Макена рязко извъртя глава. Истеричната възбуда се върна на лицето му с ужасяваща бързина. Дулото на магнума описа бърза окръжност.

— Идват! — изкрещя като луд той. — Идват!…

Джейк зърна фигурата на Блис, очертана ясно на светлината на фаровете. В следващия миг вече летеше към Макена. Първият куршум се заби в тавана, тъй като Джейк все пак успя да блъсне ръката му.

Макена изпъшка и се претърколи назад. Огромният му юмрук се стовари върху главата на Джейк. Последва втори удар, пак на същото място. Вкопчен в револвера, Джейк не обърна внимание на болката. Даваше си ясна сметка, че един куршум от този калибър е достатъчен за мигновена смърт.

Но Макена беше обладан от чудовищната сила на всеки луд и не изпускаше оръжието. Джейк знаеше защо е така — защото го беше стискал в продължение на часове, очаквайки нападението на въображаемите аборигени…

Успя да се извърти така, че да притисне с крак китката на австралиеца към пода. Нанесе му силен ветрилообразен удар в бъбреците, но онзи го пое, без да му мигне окото, вдигна крак и коляното му се заби в тила на Джейк. В следващия мит, обладан от свръхчовешка сила, Макена освободи ръката си и насочи магнума в челото на Джейк.