Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Куо се насочи натам. Оказа се, че това, което беше взел за ръждиви петна, на практика бяха костеливи, побелели от напрежение пръсти, вкопчени в ръба на каменния кръг.

Куо се надвеси над дупката и видя две пламтящи като на див звяр очи…

Това беше Хуайшан Хан — пребит и изранен до неузнаваемост. Гръбнакът му беше счупен, в най-добрия случай имаше наранени прешлени. Когато Куо го измъкна навън, той се строполи на земята като чувал с картофи. Беше прекарал цяла седмица в ада на кладенеца. Куо остана смаян. Никога не беше допускал, че човек може да оцелее една седмица при подобни условия, особено когато е разполагал единствено с дъждовна вода. Оттогава нататък в душата му се появи един особен респект към този невероятен човек. Не можеше да се отърве от чувството, че контактува с представител на отвъдното…

Хуайшан Хан извади голям късмет да бъде спасен именно от Куо. Но същото можеше да се каже и за бъдещия генерал.

Всеки друг офицер на мястото на Куо без съмнение би докладвал за инцидента на своите началници. Което означаваше, че Хуайшан Хан щеше да бъде откаран във военна болница, а след възстановяването му го чакаше военен трибунал. Наказанието за престъпленията, в които го обвиняваха, можеше да бъде само едно — най-тежкото.

Но Куо бързо схвана, че този инцидент му предлага уникалната възможност да скъса с военните. Планът на Хуайшан Хан за разработка на маковите полета беше наистина уникален по мащаби, предлагаше огромни възможности. Ето защо взе решение да направи всичко възможно за оцеляването на този мъж. Трябваше не само да го излекува, но и да го скрие далеч от очите на властите.

Подпомогнат от приятелката си, той пренесе ранения до служебната кола, която чакаше пред входа на парка. В името на сигурността беше длъжен да вземе и момичето, но не го стори. Просто защото не беше сигурен в реакцията й. Затова предпочете да я излъже. В тази област беше специалист, също благодарение на „уей ки“. В играта често се прибягваше до фалшиви ходове, единствено с тяхна помощ можеше да заблуди врага и да осъществи истинските си намерения.

Пътуваха цяла нощ. Куо искаше да измине максимално разстояние под прикритието на мрака. На юг имаше верни приятели, неколцина от тях без съмнение щяха да помогнат на Хуайшан Хан, особено ако им се обещаеше включване в мрежата за контрабанда на наркотици.

Предвижданията му излязоха точни. Раненият Хуайшан Хан беше вкаран в болница под чуждо име. Стана сравнително лесно, тъй като болниците бяха пълни с ранени и осакатени от войната в Корея. Фалшиви документи се намираха без проблем, а тук, далеч на юг, никой не би разпознал обезобразеното лице на Хуайшан Хан…

Сега, изправен на прага на хижата си, разположена високо сред платата на Шан, генерал Куо обходи с очи гористите склонове. В нощното небе светлееха непристъпните върхове на Северна Бирма, обградили отвсякъде територията му. Той ненапразно ги възприемаше като част от своята армия — могъщ естествен съюзник, на чиято помощ винаги можеше да разчита.

Това беше началото, въздъхна той, обзет от силата на спомените. Всичко започна от младежкото желание да се изфука пред момичето си. После осъществи изнурителния поход на юг, който превърна мечтите му в действителност. И ето го тук, пълновластен господар на няколко хиляди въоръжени мъже, богат и свободен. В джобовете му имаше рубини и сапфири с големината на детски юмрук, с тяхна помощ лесно би се превърнал в един от най-могъщите тайпани на Хонконг. Стига да пожелае, разбира се… Но той беше абсолютно сигурен, че това никога няма да стане. Тук е домът му, тук той е император и Бог…

Само планината знае… Последните думи на Хиге Моро не излизаха от главата на Джейк. Каква планина? Оябунът на Якудза едва ли подозираше за онази планина, която съществуваше единствено във въображението му. Планината на Ши Зи-лин, планината на Джиана и Джуана…

Каква планина може да свързва един министър на комунистически Китай с главатаря на японска мафиотска организация?

Микио Комото нямаше отговор на този въпрос. Беше дълбоко смаян от признанията на Хиге Моро и откровено призна, че в друга ситуация не би им обърнал внимание. Но Моро умираше и едва ли би прибягнал до заблуди. Джейк обаче не беше много сигурен в това…

Историята беше твърде невероятна, за да бъде последна шега на един умиращ бандит. Освен това Джейк беше гледал оябуна в очите. И беше готов да се закълне, че в тях се чете истината…