Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

В четвъртък сутринта Даниела Воркута получи секретна радиограма от агент Митре — тоест сър Джон Блустоун. От центъра я донесоха на ръка, по специален куриер. Обикновено отделяше по един час от предобеда за дешифрирането на подобни радиограми, но този път изгаряше от нетърпение да научи докъде е стигнал най-способният й шпионин.

Днешният ден — четвъртък, беше истински кошмар. Събуди я дежурният офицер. Армейското разузнаване поиска спешен контакт с нейните хора в Афганистан и тя започна да работи още докато се обличаше. В службата я чакаха бързи решения по още четири операции в ход, две от които навлизаха във финалната си фаза. Това означаваше лична намеса и внимателни инструкции на съответните офицери, в противен случай много хора бяха обречени на смърт.

До обед не вдигна глава, в кабинета й постоянно влизаха и излизаха хора. Кризисните ситуации обаче започнаха да намаляват. Десетина шефове на отдели бяха уведомени, че поради липса на време оперативното съвещание с тях ще бъде проведено в обедната почивка.

Следобед стана още по-лошо. Дойде съобщение за разкрит оперативен агент. Врагът беше успял да го хване жив и Даниела се принуди да започне сложни и унизителни преговори за неговото освобождаване.

Тази нощ тя и Карелин не отидоха в нейния апартамент, както правеха обикновено. Вместо това той я отведе в малко жилище, разположено на последния етаж на висок блок от червени тухли на улица „Солянка“ — една от пресечките на „Докровски“, „зеления булевард“, наречен така заради широките тревни площи покрай асфалта. От малките прозорчета се разкриваше гледка към моста Устински, блестящ като скъпоценен камък над тъмните води на Москва-река. Гледката била далеч по-добра преди идването на булдозерите и строителните машини, поясни Карелин. Но общинските власти решили именно оттук да бъде осъществена връзката с южния бряг и така се появили улиците „Интернационалная“ и „Уляновская“…

Дойдоха тук по настояване на Карелин, на когото очевидно му беше писнало да се съобразява с шпионите на Малюта. Тази квартира беше напълно секретна, за нея знаеше единствено Карелин.

— Вече до гуша ми дойде — оплака се той. — Не мога да те любя и едновременно с това да чувствам агентите на Малюта зад вратата!

Прекалено уморена, за да бъде гладна, Даниела свали дрехите си и влезе в банята. Остана под душа толкова дълго, че Карелин на няколко пъти ходи да чука на вратата.

Най-накрая излезе, увита в дебела хавлия, американско производство. Сивите й очи гледаха хладно. Карелин се наведе и нежно я целуна по бузата. После влезе в банята и затвори вратата.

Даниела се отпусна на леглото и отправи поглед към далечните мълнии, прорязващи хоризонта. Дъждът монотонно барабанеше по покрива. Затвори очи и си спомни, че все още не беше отворила радиограмата на Митре. Беше толкова уморена, че реши да го остави за сутринта, но после любопитството й надделя. Трябваше да разбере докъде е стигнал Блустоун в операцията за проникване в „Кам Сан“. Претърколи се по гръб и отвори чантичката си, пусната до леглото. Нямаше опасност за документа, тъй като шифърът беше известен само на Митре и самата нея.

Нагласи възглавницата зад гърба си, отвори плика и потъна в четене.

След минута отпусна тънката хартия и насочи тежък поглед в затворената врата на банята. После спусна крака на пода и прочете още веднъж написаното. Информацията се базираше на все още непотвърдени слухове, но в замяна на това беше важна. Неон Чоу беше донесла откъслечни сведения за Аполо — дълбоко законспирирания американски агент, който работи направо в Кремъл. Най-отдолу на листа беше изписано и името му: Михаил Карелин…

Разшифровала цифрите и буквите, Даниела изведнъж изпита чувството, че всеки миг ще повърне. Отпусна глава на възглавницата и направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания.

Михаил Карелин работи за чуждото разузнаване! При това не за кое да е, а точно за Агенцията — смъртния враг на Даниела Воркута!

Сега, независимо от достоверността на информацията, тя беше длъжна да открие каква е задачата му. Ако всичко написано излезе вярно, пътищата са два: да го превербува за КГБ или да го предаде на правосъдието. Такава е съдбата на всички предатели.

В момента обаче не искаше да мисли за това. Даде си сметка, че изобщо не я вълнува. Патриот, предател — все едно. Карелин е мъжът, когото обича. Затова едва ли ще стори нещо, което би застрашило отношенията помежду им.