Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Днес голяма част от племенните вождове твърдят, че са преки наследници на легендарните принцове на Шан, немалко от тях наистина са такива. Останалите са офицери, дезертирали от китайската армия, подмамени от блясъка на златото и властта.

Най-могъщ сред тях беше генерал Куо.

Под негово ръководство се намираше най-многобройната и най-добре въоръжената армия, която успешно се справяше с всички опити на Китайската народна армия да установи контрол над неговите територии. Но как е възможно тогава да пропусне тази жена? Нима граничните патрули са проявили небрежност?

Красотата й прониза сърцето му като остър нож. Едва сега, след завръщането и, той разбра колко много му е липсвала… Тя беше внучка на врага му. В жилите й течеше кръвта на Ши Зи-лин и Джейк Мейрък. Стана му топло и приятно при мисълта, че ще я прати да убие собствения си баща Хуайшан Хан избухна в тържествуващ смях.

Генерал Куо не харесваше смеха на Хан. В него имаше нещо лепкаво и недостойно — сякаш старец наднича под полата на малко момиченце с надеждата да зърне нещо розово, младо и чисто…

Естествено, устата му остана затворена. Получаваше огромни суми да контролира събирането на маковата реколта и работата в рафинериите, а не да дава мнение за личностите около себе си. Главната му грижа беше наркотикът, известен под наименованието „номер 4“. Останалата част от дейността му беше проста — да държи на почетно разстояние както китайската и бирманската армии, така и шпионите на КГБ и ЦРУ. Изпълнява ли успешно тези задачи, никой за нищо не може да го закача. В допълнение на всичко това можеше да се каже и още нещо: генерал Куо изпитваше нещо като трепетно преклонение пред Хуайшан Хан…

Знаеше, че ако сега реши да изправи двадесет души до стената и да ги разстреля, Хуайшан Хан дори няма да извърне глава по посока на изстрелите. Защото платата Шан бяха територия на генерал Куо — просто и ясно. Там той може да върши каквото пожелае и Хуайшан Хан отлично го знаеше.

Именно генерал Куо беше спасил Хуайшан Хан от онзи ужасен кладенец в парка Фрагрантни хълмове. Тогава, преди много години, Куо не беше генерал. Но притежаваше пъргав ум и това рязко го отличаваше от връстниците му, които бяха доволни да заровят глава в пясъка, идващ от великата пустиня Гоби…

Генерал Куо не обичаше да му заповядват. Постъпи в армията, защото беше убеден, че тя предлага най-краткия път към властта. А той се нуждаеше от власт така, както повечето хора се нуждаят от храна и вода. Спеше най-много по три часа на нощ и това му беше напълно достатъчно. Жаждата за власт го държеше буден и свеж, нищо останало нямаше значение.

Той не беше политик. Притежаваше изключително точен ум, над всичко поставяше дисциплината. Беше роден за военен, единственият му недостатък беше нежеланието да получава заповеди. Особено от хора, които го превъзхождаха само по чин, но не и по умствени качества.

Още на млади години генерал Куо откри мъдростта на „уей ки“ — древната игра на военна стратегия. Учеше се от възрастен мъж, който побеждаваше всичките си противници в градския парк. Днес, след 60-годишен опит в „уей ки“, генерал Куо все още не беше срещал по-добър играч от онзи старец.

Благодарение на „уей ки“, или по-скоро на нейната стратегия, генерал Куо бързо оцени благоприятните перспективи пред себе си, появили се, след като откри какво има в онзи кладенец.

По това време Ши Зи-лин вече беше докладвал на Мао разкритията си за нелегалната търговия с наркотици и хората, получили лична облага от нея. Мао нареди пълно разследване, след което Ло Джуи-чин и Кант Шенг изгубиха своите постове. Разбра се, че цялата операция е била замислена и осъществена от Хуайшан Хан, когото всички считаха за мъртъв.

Естествено, Куо добре знаеше всичко това. От нещастния случай в парка беше изминала една седмица, времето беше топло и приятно. След вечеря Куо покани приятелката си на разходка в Ксиан Шан.

Мястото беше избрано предварително, интересуваше се както от самия парк, така и от „Вилата с двата кладенеца“. Като участник в разследванията той разполагаше с доста по-пълна информация от обикновените граждани. Възнамеряваше да впечатли младата си приятелка с подробен разказ за това, което се беше случило тук.

Но стана така, че изобщо не се стигна до разказа. Момичето изпищя още преди Куо да започне внимателно обмисления си рецитал. Той се обърна натам, където сочеше ръката й. Лунните лъчи проблясваха по металните капаци на кладенците.