Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Сега ще видиш — усмихна се Хуайшан Хан. В ръката му си появи шишенце спирт и късче памук. Хвана ръката на Ки-лин и я извъртя с вътрешната част нагоре, разтърка я с натопеното в спирт памуче и извади от джоба си стерилна спринцовка. Махна капачката, натисна буталцето да изкара въздуха и ловко я заби във вената на Ки-лин… — Това е специален медикамент, създаден по лична рецепта на полковник Ху… Една постоянна доза от него е достатъчна да поддържа пациента в състоянието, което ни е необходимо. Действа директно върху централната нервна система, потиска егото и стимулира проявата на примитивни емоции. Омразата, страхът и желанието се превръщат в основни движещи фактори на индивида, волята му се стопява. Превръща се в топка глина, която чака опитните ръце на скулптора… — Медикаментите потънаха обратно в джоба му.

— И тя не усеща нищо, така ли?

— Медикаментът има изключително силно блокиращо въздействие. Волята й не съществува, тя е моя до последната клетка на тялото си. Сега и завинаги. Появата й тук още веднъж доказва това. Доказва, че е готова за изпълнението на най-важната мисия в живота си…

Хуайшан Хан вдигна глава и заби поглед в лицето на Чен Ю:

— Много хора преди нея са правили опит да ликвидират Джейк Мейрък Ши. Но никой не е успял… Джос, ще кажеш… Но аз открих, че съдбата е нещо, което прилича на океанския прибой. Тя също като него има своите приливи и отливи… Разбираш ли?

„Аз искам да бъда господар на света, помисли си Чен Ю. А този старец мисли единствено как да манипулира съзнанието на едно младо момиче. Срамота! Гони лично отмъщение и нищо друго не го интересува. Очевидно падането в онзи кладенец е обезобразило не само тялото, но и ума му… Ако успее да види мащабността на моя заговор, положително ще се присъедини към мен с цялата си душа… Не, едва ли…“

Главата на Чен Ю едва забележимо се поклати. Прекалено дълго време е бил в Шан, където богатството не означава нищо, където всеки племенен вожд разполага с купища диаманти, рубини и смарагди. В ръцете на тези хора е съсредоточено производството на опиум и печалбите им са огромни. Но те нехаят за тях. Единственото, което ги интересува, е властта над хората. Именно това не могат да проумеят агентите на ЦРУ и КГБ, които непрекъснато се опитват да проникнат в Шан. Защото просто не умеят да упражняват подобна власт и прибягват до методи, които биха им осигурили успех навсякъде другаде, но не и в Шан. Тук никой не може да бъде купен за пари.

Гордите планинци се смеят в лицата на чужденците, а вождовете просто им обръщат гръб, изпълнени с презрение. Властта се крие в разпределението на благата. В пълния контрол над селяните, които отглеждат суровината; над бойните отряди, които охраняват цеховете за преработка; над керваните от тежко натоварени мулета, които пренасят стоката до подножието на високите планини и я предават в ръцете на алчните търговци.

Ако Чен Ю изобщо беше научил нещо по време на дългото си изгнание, то можеше да бъде само едно: истинска власт има само онзи, който умее да налага волята си над ближните. Докато властта на парите е една пълна илюзия.

Лишен от истинската власт, Хуайшан Хан беше претъпкал вилата си с археологически съкровища. Но какво означават те? След смъртта му всичко ще бъде разграбено или унищожено, ще изтече като пясък между пръстите. И какво ще остане? Нищо. Бързо ще го забравят, животът му ще се превърне в блед, никому ненужен спомен…

Докато целите на Чен Ю са други, те наистина ще променят света. Името му ще остане вечно живо в съзнанието на бъдните поколения. Като това на фараона Хеопс, успял да остави следа от краткото си присъствие в човешката история.

Оставям алчността на нищите духом, казваше си той. Именно алчност се четеше върху лицето на Хуайшан Хан, докато гледаше тялото на спящото момиче, което беше толкова важно за него… Мечтае за нещо, което никога не може да има, и точно в това се крие същността на алчността. Мечтае за дете. Липсата на дете е причина за дълбоката му омраза към Ши Зи-лин. Пак тя го превръща в маниак по отношение на това нещастно момиче. Обожава го открито, но не си дава сметка, че предизвиква само ужас и страдания в душата му…

Чен Ю хвърли поглед към Хуайшан Хан и отново потръпна. Никога не беше предполагал, че времето е в състояние да нанася такива поражения върху тялото и духа на жив човек. Това е още една причина да довърша започнатото, каза си той. Светът трябва да навлезе в нова ера.