Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Трите клетви направи бързи изчисления.

— Приблизително седемстотин и петдесет милиона… Разбира се, наложи им се да ликвидират няколко холдинга, но нас това не ни грее… Пипнат ли контролния пакет на „Интер-Ейша“, цял Хонконг ляга в краката им. Един милиард долара съвсем не е висока цена за цял Хонконг!

— Да, но ако можеш да си го позволиш… — замислено отбеляза Джейк.

— Какво ще правим оттук нататък, Джуан? Как ще спрем проклетия тайпан-чужденец?

Джейк отново долови притеснението в гласа на чичо си. Лишен от правото да взема самостоятелни решения, Трите клетви се чувстваше безпомощен. Отношенията му със Зи-лин бяха по-различни, на друга основа. Но Джейк беше Джуан, съдбата на Вътрешния кръг зависеше единствено от него. Не се доверявай на никого , беше го предупредил Зи-лин. Абсолютно на никого! Проблемът ще разрешиш сам, като първо направиш опит да откриеш шпионина на Блустоун в „юн-хюн“…

— Обади се на Сойър — каза на глас той. — Да нареди на брокерите да пуснат на пазара ценните книжа Ду Лон…

— Какво?! — смаяно го изгледа Трите клетви. — Но това са джонките! Печалбата от тях е свързана с висок риск, но е три пъти по-висока от лихвите на пазара! Дълговете на „Интер-Ейша“ ще станат огромни! Но за какво, питам аз! Действително ще успеем да вдигнем цената на акциите си, но за колко време? Притокът на пари в брой силно ще се свие, а после ще плащаме такива лихви, че ще ни счупят гръбнаците!

— Ще плащаме, ако все още сме над повърхността — спокойно отвърна Джейк. — Ще плащаме и ще пеем!

— Един момент — замисли се Трите клетви. — Заради Блустоун ли го правиш? Защото допълнителните дългове ще направят „Интер-Ейша“ по-малко привлекателна за изкупуване…

Вярно, но това няма да е достатъчно, въздъхна в себе си Джейк, а на глас попита:

— С колко според теб ще се повиши цената на акциите ни?

— Със седем пункта — отвърна след кратък размисъл Трите клетви. — С десет, ако имаме голям късмет…

Дали ще е достатъчно, запита се Джейк. На крачка от бездънната пропаст той усещаше с физическа яснота острието на сабята над главата си. Сабята, изкована от Блустоун, Даниела Воркута и Чен Ю… Дали не трябваше да прояви известни резерви по отношение на баща си? В крайна сметка Зи-лин беше човек като всички останали. А хората допускат грешки. Понякога става така, че доверието не издържа пред натиска на обстоятелствата и времето…

Същевременно си даваше сметка, че окончателното решение е било негово, резултат на дълги и тежки анализи. Беше го взел в качеството си на Джуан и отговорността падаше върху плещите му. Не бива да я прехвърля върху мъртвите, дори всичко да се срине…

— Джуан… — тежко промълви Трите клетви и стисна в шепа малката порцеланова чашка. — Още от самото начало бях против да пускаме акции на борсата…

— Помня това, чичо.

— Защо не се вслуша в съвета ми, за Бога? Ако го беше сторил, всичко щеше да е наред! А сега седя и гледам как един шибан „гуай-лох“ отмъква всичко, което съм създал тук от петдесет години насам, още от самото напускане на Шанхай!

— Не забравяй как си дошъл в Хонконг, чичо — погледна го в очите Джейк. — Баща ми ти е осигурил място при Бартън Сойър, бащата на Андрю… И така ти е дал възможност да започнеш работа по изграждането на „юн-хюн“… Решението за емитиране на акции на „Интер-Ейша“ наистина взех аз, но след като получих благословията на баща си.

Трите клетви не каза нищо, очите му останаха заковани в лицето на Джейк.

— Понякога се питам къде изчезна племенникът, който познавах… — тежко отрони той. — Къде изчезна младежът, който споделяше всичко с мен и търсеше съветите ми?

— Това беше отдавна, чичо. Разликата е огромна, като между деня и нощта…

— Все още имам добро зрение — въздъхна Тцун. — Не съм чак толкова стар…

— Моля те, направи това, за което стана въпрос преди малко — тихо, но твърдо отвърна Джейк. — Искам ценните книжа да са на борсата преди края на работния ден!

Обърна се, облегна се на парапета и дълго остана така. Предпочиташе да не гледа след възрастния мъж, прегърбен от тежестта на поставената задача. Във водата сновяха „вала-вала“, претъпкани с ококорени туристи с фотоапарати в ръце, които неуморно щракаха огромния плаващ ресторант „Джъмбо“, закотвен в средата на залива заедно с още двама свои събратя. На кея в Абърдийн се тълпяха още стотици мераклии, сякаш очакваха, че в средата на залива ще срещнат я някой прочут контрабандист, я убиец от триадите с бръсната глава и жестоки очи…