Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Бях в Шан заради маковите полета — поясни той и Зи-лин ясно видя колко малко зъби бяха останали в устата му. — Идеята беше да проникнем там и да установим контрол…

— Над нелегалните рафинерии?

— Да.

— Какво искахте да спечелите?

— Преди всичко пари — отвърна Дейвис. — Огромни купища пари. — Седеше на груб дървен стол, закован за пода. Стискаше с обезобразени от изтезания пръсти железните пръчки, които ги разделяха. — Освен това се надявахме да установим контрол и над целия район, от който да проникнем и по-навътре…

— За да убиете Мао…

— Какво?

Зи-лин го гледаше с напрегнато внимание. Без да съзнава какво върши, той неволно започна да потъва в „да-хей“. В блестящия мрак можеше ясно да различи истината от лъжата. Около тях блестеше някакво особено, различно по цвят сияние и това му помагаше да се ориентира.

— Така каза Хуайшан Хан. Подготвяли сте заговор за убийството на Мао.

— Това не е вярно.

Дейвис казваше истината. Зи-лин кимна, извади пакетче цигари и го пъхна между решетките. Поднесе огън на приятеля си и не пропусна да отбележи облекчението, което се появи на изтерзаното му лице.

— Господи, не съм помирисвал свястна цигара от цяла вечност!

— Съжалявам, че не са марката, която предпочиташе…

Дейвис само махна с ръка. Димът излизаше на вълни иззад разранените му устни, промъкваше се между решетките и ги обвиваше в синкава мъгла.

— Дълго време бях там — продължи той, сякаш изобщо не бяха прекъсвали темата. — Цял живот… — Пушеше бавно и с открито наслаждение. — Опознах местните наистина добре… Толкова добре, че вече имам твърдо определено мнение… Ние никога не можем да установим контрол над тях.

— Хората от Шан мразят американците, руснаците също…

Дейвис му хвърли странен поглед, после въздъхна и размаза фаса си с гола пета.

— Хайде да прескочим глупостите, а? — промърмори той. — И двамата прекрасно знаем защо нито американците, нито който и да било друг не може да се задържи в онези планини…

— Кажи ми — погледна го в очите Зи-лин.

— Не ме прави на глупак — с отвращение рече Дейвис. — Мислех, че поне с теб мога да бъда откровен…

— Тогава ми се изсмей. — Очите им останаха заковани едни в други сякаш цяла вечност. — Моля те…

— Защото вие държите всичко, стари приятелю! Засаждане, прибиране на реколтата, рафиниране и разпространение!

— Аз ли? — стреснато подскочи Зи-лин.

— Ти, Мао, Хуайшан Хан… Всичките проклети китайци!

— Не ти вярвам, това е невъзможно! — смаяно прошепна Зи-лин. Но вярваше. Думите на Дейвис бяха чиста истина. „Да-хей“ ги потвърди с особеното си сияние. По лицето му се изписа дълбока загриженост: — Аз лично нищичко не зная за това!

Дейвис го погледна изпитателно, почти по същия начин, по който преди малко го гледаше Зи-лин.

— Е, може… — неохотно призна той, обърна се и внимателно скри пакетчето цигари под сламеника си. — Не знаеш кой стои зад всичко това? Не е ли Мао?

Наистина не зная — въздъхна Зи-лин. В главата му отново прозвучаха думите на Председателя: Ние трябва да извлечем полза от него… Това бяха думи на Хуайшан Хан. Властта на този човек растеше стремително, заедно с тази на Ло Джуи-чин и Кант Шенг. Това ли беше причината, или самият Мао? О, Буда!

— Я ми кажи — промълви тихо той, — успя ли да научиш името на човека, който ръководи производството на опиум в Шан?

— Нарича себе си Нага… Знаеш я — онази митологична змия на бирманците… Организацията му е известна като „Дикуи“… Това е всичко. Страхувам се, че останалото ще трябва да откриеш сам…

На устните на Дейвис се появи тъжна усмивка, в нея се долови бледа сянка от предишната самоличност на този мъж.

Зад гърба на Зи-лин прозвучаха стъпките на пазачите. Времето му изтече. Започна да се надига, Дейвис изведнъж протегна ръка. В очите му се появи страх.

— Какво ще стане с мен?

— Не зная, приятелю — поклати глава Зи-лин. Но знаеше много добре… Ние трябва да се възползваме от него…

— Ще те видя ли пак?

Зи-лин сведе очи към американеца, който продължаваше да седи на дървения стол. Изглеждаше като човек, който няма сили да се изправи. Какво ли му правят тук, неволно се запита Зи-лин. Спомни си за изтезанията, на които комунистите бяха подложили Сен-лин. Тези тук едва ли са по-различни, особено когато ги командва човек като Хуайшан Хан.

— Искам да те попитам нещо — задържа се на място той. — Беше ли агент на американските тайни служби, когато се срещнахме преди години?