Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Премина без инцидент през три контролни пункта. Това обаче не го зарадва. Важното беше как ще излезе.

През нощта персоналът на затвора се свиваше до една трета от нормалната си численост, преди всичко, защото горните етажи се използваха от администрацията и за служебни съвещания.

Началникът на корпуса съобщи, че затворникът не е в килията си. Бил изведен за разпит.

— Нормално ли е това — пожела да се осведоми Зи-лин.

— Напълно — кимна началникът, на име Чу. — Това се повтаря всяка нощ.

— А кога спи? — попита Зи-лин.

— Не спи — отвърна равнодушно Чу. — Това е част от обработката.

Зи-лин тикна пропуска с подписа на Мао под носа му и кратко нареди:

— Заведи ме при него!

— Вашето посещение е в много необичаен час — промърмори Чу — Може би трябва да се обадя на другаря Хуайшан…

— Идвам от кабинета на Председателя Мао — ледено процеди Зи-лин. — Защо по-добре не позвъниш направо там? Сигурен съм, че ще бъде много доволен да го събудят по такъв важен процедурен въпрос!

Чу видимо се колебаеше. Очите му се местеха от пропуска върху Зи-лин и обратно. Накрая въздъхна и кимна с глава:

— Оттук, моля.

Щедро посипан с хлорна вар, коридорът все пак вонеше на урина и изпражнения. На циментовия таван бяха окачени мъждиви крушки, оградени в предпазна мрежа, светлината им беше жълтеникава и мътна. Сенките на двамата мъже тичаха по стената.

Чу спря пред метална врата с решетъчно прозорче и тихо почука. Оттатък се обади мъжки глас. Размениха си няколко думи, после вратата изскърца и се отвори.

В носа го лъхна отвратителна миризма. Трима униформени се редуваха да бият Рос Дейвис, който беше проснат гол в средата на квадратното помещение, осветен от ярък прожектор. Единият държеше нажежен до червено електрически нагревател, от който се чуваше монотонно бучене. При влизането на Зи-лин тъкмо го опираше в голата плът на затворника. Разнесе се изпукване, последвано от облак дим и болезнен крясък. Замириса на пърлено.

— Достатъчно! — извика Зи-лин. — Дошъл съм за затворника!

— По чия заповед? — изгледа го подозрително онзи с нагревателя.

— Лично на Председателя Мао!

— Вярно е — обади се Чу и размаха хартийката с подписа на Мао. — Този министър е личен съветник на другаря Мао.

— Донесете дрехи! — продължи със същия тон Зи-лин, давайки си ясна сметка, че трябва да действа бързо и решително. — Да бъдат цивилни. Другарят Мао иска лично да го разпита!

Двама от надзирателите помогнаха на Дейвис да се облече. Ръцете на американеца трепереха, очите му нито веднъж не се извърнаха по посока на Зи-лин.

— Имате ли нужда от помощ, другарю министър? — попита Чу, когато Дейвис беше готов. — Мога да ви отделя двама от хората си.

— Не — поклати глава Зи-лин. — Ще се оправя и сам.

— Сигурен ли сте, другарю министър? — загрижено попита Чу и отвори вратата на стаята за разпити. — Не искам дори да си помисля какво ще стане, ако затворникът избяга!

— Я го погледнете! — намръщи се Зи-лин, подкрепяйки Дейвис за рамото. — Той дори не може да ходи, а камо ли да избяга. Поемам цялата отговорност…

— Както желаете, другарю министър.

Преминаха последователно през трите контролни пункта, излязоха навън и от устата на Дейвис се изтръгна едва чута въздишка. Главата му се отпусна върху рамото на Зи-лин, съвсем като Сен-лин преди няколко часа.

— Само още няколко крачки, стари приятелю — прошепна в ухото му Зи-лин. — Ето, стигнахме до колата. Ще можеш ли да се качиш?

Дейвис кимна, отдели се от Зи-лин и с болезнена гримаса се отпусна на пасажерското място.

Зи-лин седна зад волана, включи двигателя и потегли.

Дори години по-късно не беше в състояние да определи какво го насочи към Ксиан Шан. Огромният парк се простираше в пекинския Квартал Фрагрантни хълмове. Зи-лин употреби доста усилия, докато си спомни старото му име: Ловният парк.

Насочи се натам, вероятно защото винаги беше обичал този парк. Бистър поток го разделяше на две, водите му идваха от прекрасно планинско езеро, сгушено под върховете на планината Гуи на запад.

През дванадесети век тук имало толкова много дивеч, че императорите обявили района за свой ловен парк. В средата на осемнадесети век всичко вече било избито, императорските съветници се принудили да внасят дивеч чак от Манджурия, за да задоволят ловната страст на своя господар.

Зи-лин отведе Рос Дейвис в Шуан Чжин — „Вилата с двата кладенеца“, разположена в южния край на парка. Тук бяха на сигурно място, вода имаше в изобилие, въпреки че единият от кладенците беше затворен с тежък метален капак.