Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Защо искаш това? Той е най-добрият ти приятел. Такива неща не се правят между приятели…

Зи-лин се огледа. Бяха скрити в сянката на бамбуковата горичка, над градината светеше лунният сърп. Също като през първата им вечер…

Мислеше за това, което бяха сторили на Сен-лин комунистите. Дали Хуайшан Хан знае какво й се е случило, докато е била в ръцете на бившите му господари? Не, едва ли. Тя няма причини да му каже, а и той никога не би я попитал.

— Сега не мисля за приятелството — тихо, сякаш на себе си, промълви той. — Мисля за Китай. Преди известно време каза, че истината е моя богиня. Е, признавам, че си права… Но истината в името на Китай. С готовност бих жертвал живота си за тази истина!

— Защо се опасяваш относно бъдещето на Китай?

Ох, как да й обясни? Как да й каже, че вярва в мисията си на Небесен пазител на тази страна?

— Този, който държи в ръцете си Китай днес, утре може би ще държи и цяла Азия — тихо отвърна Зи-лин. — Ако Китай допусне грешка, ако управлението на страната попадне в ръцете на недостойни люде, последиците ще бъдат страшни. Китай е огромна страна, с население над един милиард. Поеме ли по предначертания път, нищо не може да я спре… Инерцията й е страхотно силна, инерция на титан.

— Китай се нуждае от пазител… Някой, който да осигури постъпателното й развитие. Да оцелее, да просперира и едва тогава да стане велика сила… Това може да стори само Джиан.

Сен-лин продължително го изгледа, после прошепна:

— Ти?

— Върша това, което трябва.

— Но как? Не можеш да надникнеш в бъдещето!

— Не мога — призна той. — Работя на тъмно, доверявам се на инстинкта си.

— Значи допускаш грешки и после съжаляваш за тях…

— Случва се и това — въздъхна той. — За съжаление е неизбежно.

Пръстите й пробягаха по вътрешната страна на ръката му и се увиха около китката.

— Вече няма да бъде така… — думите й бяха почти неуловим шепот. — Няма!

— Какво?

Лицето й беше толкова близо до неговото, че в ноздрите го удари сладката й миризма — нещо средно между аромата на жасмин и мед.

— Ти притежаваш, „да-хей“… И двамата го притежаваме… Великия мрак…

— Искаш да кажеш, че с негова помощ ще виждаме в бъдещето?

— Може би — тихо прошепна тя.

— Означава ли това, че ми донесе сребърната табакера на мъжа ти под влиянието на „да-хей“? — усмихна се той.

— Да — кимна тя, напълно сериозна. — Точно това означава!

— Но, Сен-лин! Това вече е прекалено!…

— Слушай! — стисна китката му тя, а гласът й натежа от възбуда. — Моля те да не го правиш. Моля те да не искаш това от мен!

— Но защо? Ти спокойно би могла да откажеш, нали?

— Не мога!

— Значи нищо не можеш да ми откажеш! — каза го шеговито, но не се получи. Гласът му беше прекалено напрегнат.

— Почти — прошепна тя и се притисна до гърдите му. Сърцето й пърхаше като на подплашена птичка. Той механично я стисна в прегръдката си, сякаш искаше да я предпази от нещо… Но от какво? — Ти търсиш истината и аз трябва да ти я предоставя…

— А после?

— Този път би било далеч по-добре, ако я оставиш на спокойствие… Нека спи там, където е…

— Защо? Какво знаеш за тази табакера?

— Нищо! — проплака тя и се вкопчи в него. После изведнъж добави: — Виждам…

— Какво виждаш?

Тя се разрида, ситните й бели зъби потънаха в рамото му.

— Сен-лин… — отмести я от себе си той. — Какво виждаш?

— Краят — тихо отвърна тя и тялото й се разтърси от могъща тръпка.

После, вярна на думата си, тя предаде Хуайшан Хан. Донесе табакерата му на Зи-лин.

— Времето ни е малко — задъхано каза Сен-лин, появила се в бамбуковата горичка. — Хуайшан Хан току-що се прибра отнякъде. Спи, но за вечеря ще се събуди… — От начина, по който го каза, Зи-лин остана с впечатлението, че всичко това и се струва като детска игра. Спомни си за някаква приказка от детството, май беше американска… „Джек и Бобеното зърно“. В нея май имаше герой, който прилича на Хуайшан Хан. Великанът-човекоядец…

Пое табакерата от ръцете й и започна да я разглежда. Филигранното капаче блесна под лъчите на залязващото слънце. Вече беше сигурен, че му е позната. Но откъде?

Обърна я, прочете търговския знак на дъното. Беше произведена в Съединените щати. По гърба му пробягаха хладни тръпки. През цялото време беше очаквал, че табакерата е, английска изработка.

Отвори капачето. Острите руски цигари на Хуайшан Хан бяха притиснати от тънка сребърна пластинка. Нещо от вътрешната страна на капака привлече вниманието му и той го наклони в подходящ ъгъл към светлината.