Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

На тяхно място се появиха призраци с грозно разчекнати усти и ухилени демони, той постепенно започна да се страхува от съня. Стоеше буден колкото може, отказваше да се отпусне в леглото и обикновено заспиваше на стола, с книга в ръце. Тогава му се присънваше онази страшна пролетна нощ, в която се озова надвесен над бездънния Кладенец на духовете. Умираш и пак умираш! Събуждаше се рязко, сърцето лудо блъскаше в гърдите му, очите му напразно търсеха някаква следа от натрапчивия сън върху бялата стена…

Но вилата беше празна, както винаги той беше единствената жива душа в нея.

— Народът се нуждае от нови директиви, от практическо приложение на енергията си — продължаваше да говори Хуайшан Хан. — Той трябва да вложи всичко в победния изход на Корейската война, а и на войната, която водим тук… Предстои ни много работа, другарю Ши. Ние сме тези, които ще променят света. Задачата е трудна, за нейното изпълнение се изисква самоотверженост от всички нас…

— Но ни трябват и пари — опита се да го отрезви Зи-лин. — Добрите намерения няма да ни донесат нищо, ако не намерим пари за финансиране на реформите, замислени от Мао. Те няма да дойдат от нашата икономика, просто защото такава не съществува. Едва изхранваме населението и не можем дори да си помислим за изграждане на тежка промишленост. Макар да знаем, че без нея едва ли ще оцелеем… — Как ли щеше да ни плати дълга си Сталин, ако все пак спечелим войната в Корея? — запита се той. Имаше мрачното предчувствие, че ще получат далеч по-малко от това, на което се надяват в момента.

— Пари… — въздъхна замислено Хуайшан Хан. — Навсякъде трябват пари, в министерствата само за това се говори…

— Човек ще си каже, че се превръщаме в капиталисти — усмихна се Зи-лин, но приятелят му остана сериозен.

— В това няма нищо смешно — поклати глава той. — Силни врагове се стремят да проникнат в ешелоните на властта. Нима не знаеш, че всички те са с капиталистическа ориентация?

— О, все още не съм си подал оставката — усмихна се иронично Зи-лин. Но мислите му бяха насочени към руснаците. Защото беше убеден, че Москва, а не Вашингтон, ще бъде главният враг на Китай в близкото бъдеще. За Сталин и онези, които ще поемат политиката на железен юмрук след него, съществува само една форма на комунизъм. Всяко отклонение от нея ще бъде третирано като ерес и потенциална заплаха за съветската хегемония. Защото Москва е твърдо убедена, че именно тя ще излезе победител в идеологическата война.

А за руснаците пътят на Мао е по-опасен от капитализма. При отношенията с Вашингтон всичко е ясно: сочат с пръст капиталистите експлоататори и се обявяват на страната на бедната работническа класа. Но с Китай не е така. Тук поляризация между бедни и богати няма, отношенията са по-трудни за дефиниция, по-деликатни. А Зи-лин отлично знаеше, че руснаците хич ги няма по тази част.

Обади се кукувица, после млъкна. Над високите стени на градината проблясваше последното сияние на деня. Цикадите подеха вечерния си концерт. Разцъфналите пеонии, които Сен-лин с удоволствие поддържаше всеки ден, насищаха въздуха с прекрасен аромат.

— Хубаво е да си герой — промълви Хуайшан Хан. — Страната по време на преход се нуждае от своите герои…

Каза го така, сякаш искаше да убеди сам себе си. След като се включи в органите на Държавна сигурност, той беше натрупал доста голяма доза самочувствие. Зи-лин си спомни за един от неотдавнашните си разговори с Мао.

Налага се да разчитаме все по-силно и по-силно на Министерството за обществена сигурност , беше казал Председателят. ТАЙНАТА ПОЛИЦИЯ , поправи го Зи-лин. Да, можем да го наричаме и така , съгласи се Мао, а Зи-лин открито добави: Не одобрявам терора, независимо под каква форма се проявява той. Това ли беше причината да го изключат от малката интимна церемония по награждаването на Хуайшан Хан?

— Как точно си спасил живота на Мао? — рязко попита той.

Хуайшан Хан извади цигара от инкрустирана сребърна табакера и почука върха й в капачето. Табакерата беше чуждестранно производство.

— Откъде я взе?

Хуайшан Хан не чу въпроса или просто предпочете да не отговаря. Пъхна табакерата в джоба си и запали. Изпусна няколко кръгчета дим и проговори едва след като се увери, че контролира темпото на разговора:

— В Хонконг разкрих заговор за покушение срещу Мао. Това всъщност беше основната ми задача, поставена от министъра на Държавна сигурност. „Ти си единственият, на когото можем да поверим изпълнението на тази трудна задача“, каза ми на тръгване Ло Джуи-чин.