Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Войната в Корея продължаваше. Първите победи — бързи и фантастични, повдигнаха морала на една победена в последната война страна, международният й престиж рязко нарасна. Светът престана да гледа с пренебрежение на китайската армия, която до този момент беше инкасирала само загуби, международната общност започна да говори за новата китайска военна машина с респект и уважение.

Заедно с успехите на армията в Корея растеше престижът и на Мао Ан-йинг — първородния син на Председателя. Никой не би могъл да каже дали това се дължеше на качествата му, или някой скрито го тласкаше към върха, но младежът бързо получи място в щаба на Втора китайска армия.

Ангажирана в преки бойни действия на фронта, тази армия стана обект на масирани бомбардировки от американските летящи крепости, позициите й се превърнаха в истинско поле на смъртта. Смърт, която не жалеше никого, включително и сина на Председателя.

Тъжната новина беше съобщена На Мао веднага, но това не означаваше, че не са били взети всички необходими мерки. В продължение на часове след бомбардировката спасителните екипи се ровеха сред обгорените останки на щабния бункер, за да открият трупа на Мао Ан-йинг. Съобщението замина за Пекин едва след като останките бяха твърдо идентифицирани.

— Войната е като горчив чай — сподели по-късно Мао. — Колкото повече укрепления издигаш, толкова по-горчив е вкусът в устата ти след тяхното унищожение…

— Грешно е това, което правим…

— Така ли мислиш?

— Да.

— Тогава трябва да го прекратим.

От устата й се откъсна дълбоко стенание, главата й се притисна в гърдите му:

— Не мога.

Зи-лин погали блестящочерната й коса. Луната прокарваше сребристи нишки сред нея. В съзнанието му отново изплува безбрежната океанска шир.

— Мъжът ти интересува ли се от здравето ти?

В компанията на Сен-лин никога не назоваваше Хуайшан Хан по име.

— Вижда, че се храня и излизам на въздух — прошепна тя. — И това му стига…

— Разговаряте ли?

— Понякога…

— А… докосвате ли се? — гласът му премина в шепот.

— Питаш дали поддържаме интимни отношения?

Той безмълвно кимна.

Сен-лин опря длани в гърдите му и отлепи главата си от тях. Погледът на блестящите й очи, издължени като бадеми, се заби в лицето му.

— Отговорът ми е далеч по-важен от въпроса, нали?

Колко мъдри са понякога жените, въздъхна Зи-лин. Далеч по-мъдри, отколкото допускаме или можем да си представим.

— Ще ми повярваш ли, че няма никакво значение дали ще те излъжа, или ще ти кажа истината?

— Не.

— Но е точно така — погали го по бузата тя. — Няма никакво значение.

— Истината винаги е различна — поклати глава той. — Може би е единственото съвършено нещо в този несъвършен живот. Истината си е истина!

— Но тя не живее тук, около нас — разпери ръце Сен-лин. — Тя обитава „да-хей“ — великия мрак, който приютява духа ни. Истина е само това, което чувстваме, когато сме потънали в „да-хей“…

— Значи все пак имате интимни отношения!

— Ти нямаш право да ми задаваш такъв въпрос!

— Нямам право ли?

— Не ти, а той е мой съпруг.

— Жестоко е да го кажеш…

— Но това е истината. Тя е богинята, пред която се кланяш, нали? — пръстите й пробягаха по лицето му. — Не искам да те наранявам, но ти сам го правиш…

— Няма друг начин — затвори очи Зи-лин.

— Е, да — въздъхна тя. — Защото искаш да откриеш истината на всяка цена.

„Права е, въздъхна в себе си Зи-лин. Истината действително е богинята, на която се кланям. Няма смисъл да я обвинявам за собствената си нестабилност.“ Напрегна воля и се опита да прогони гнева от душата си.

Когато отвори очи, в съзнанието му се появи сребърната табакера на Хуайшан Хан. От известно време насам непрекъснато мислеше за нея, не можеше да се отърве от чувството, че някъде я беше виждал…

Хвана ръката на Сен-лин, отново си напомни, че истината е единствената му господарка, после промълви:

— Искам да направиш нещо за мен.

Измина повече от седмица, преди тя да изпълни желанието му. За няколко дни Хуайшан Хан отсъстваше от града и табакерата остана в джоба му. Освен това той винаги я държеше под око, дори когато се намираше в дома си. В крайна сметка Сен-лин успя да я измъкне, но трябваше бързо да я върне на мястото й.

Табакерата беше западно производство. Зи-лин употреби доста усилия, докато я склони.

— Той е мой съпруг, а ти искаш да го предам — бяха първите думи на Сен-лин.

— Ти вече си го предала — отвърна Зи-лин.