Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Отдясно изскочиха още двама. Бяха голи до кръста, кожата им бе плътно изрисувана с „иризуми“. Джейк пусна две стрели в бърза последователност, нападателите се строполиха и катаните им издрънчаха на пода.

Продължиха настъплението си към централните помещения на вилата. Картечният пистолет отново се обади, този път за значително по-дълго време. Микио знаеше най-краткия път към покоите на Хиге, но това не им попречи да проверяват всички стаи, през които минаваха.

Една от стрелите в колчана на Джейк се различаваше от останалите. Върхът й беше три пъти по-дебел от нормалното и имаше предназначението да разкъсва кожата на врага. В него беше заложено такова огромно количество разрушителна сила, че дори неопитен стрелец можеше да отстрани противника си с един изстрел. Но в ръцете на опитен сенсей като Джейк тази стрела беше страхотно оръжие. Държеше я настрана, тъй като беше предназначена за Хиге Моро.

Откриха го там, където очакваха, обграден от четирима телохранители. Микио съсече двама от тях с изключително трудния удар, известен сред поклонниците на катаната като „съсичане на седемте камъка“. Третият се загърчи с една „драконова глава“ в корема, но четвъртият се нахвърли срещу Микио, блокирайки с лекота свистящата в ръцете му катана. После премина в контраатака и с всеки удар предимството му се увеличаваше. Микио неволно започна да отстъпва, положението му стана опасно.

Последният бодигард ставаше все по-самоуверен. Временният успех го правеше агресивен, а когато сабята му одраска кожата на Микио и от раната потекоха няколко капки кръв, в очите му се появи истински триумф.

Поднови атаката си с нови усилия — това, което чакаше Микио. Оябунът отстъпи крачка назад й пристъпи към рязка промяна на стратегията си. Този акт е известен под името „въздух — море“ и е по силите самотна най-опитните майстори на катаната. В продължение на един кратък, но запълнен с експлозивна енергия миг противникът му остана в неведение, напълно объркан.

После Микио се впусна в атака. Финтира бодигарда с удар „червено крило“ и в следващия миг върхът на сабята му потъна дълбоко в гърдите на младежа. Онзи умря още преди тялото му да се строполи на пода.

Най-накрая останаха насаме в компанията на Хиге Моро. Беше мъж с подстригана почти до голо прошарена коса, под която проблясваше кожата на черепа му. В лявото му слепоочие опря специалната стрела на Джейк, тетивата на бойния лък в ръцете му беше опъната до скъсване.

— Това е човекът, когото си наредил да убият — каза Микио Комото. — Според мен му дължиш разяснения по два въпроса, Моро-сан. Защо искаш смъртта му и защо „дантай“ от твои хора е ликвидирал баща му, Ши Зи-лин…

Моро отмести очи от лицето на Микио и ги спря върху грозното острие на стрелата.

— Той е итеки, защо трябва да му давам обяснения? — в гласа на оябуна прозвуча открито презрение.

— Той е сенсей по „куижутцу“, Моро-сан! — отвърна с нотка на нетърпение Микио. — Той е „юми-тори“, един великолепен воин. Настоявам да помислиш още веднъж!

Моро само се изплю.

— Приготви се да го убиеш — изправи се Микио и безсилно сви рамене по посока на Джейк. — Няма да трепне нито пред изтезанията, нито пред унижението. Нахлухме в дома му, избихме хората му… Оставим ли го жив, цял живот ще ни се подиграва. И ще ни преследва, за да си отмъсти.

Джейк премести върха на стрелата към гръдния кош на японеца, после отпусна тетивата. Хиге Моро нададе дрезгав вик, тялото му се вдигна във въздуха и се стовари върху далечната стена. В гърдите му зейна огромна дупка, от която стърчеше задният край на късата стрела.

Джейк захвърли лъка и пристъпи към агонизиращия японец, прикован като пеперуда за стената. С едната си ръка стисна челюстта му, а с другата започна да нанася силни удари върху бледото му лице.

— Защо уби баща ми? — изкрещя той. — Защо?

Хиге се закашля, от устата му бликна кръв.

— Платиха ми… — прошепна той.

— Кой? Кой ти плати да убиеш баща ми?

— Един човек… Казва се Хуайшан Хан… Китаец?

— Кой е той?

— Не… — Новият пристъп на кашлица попречи на Хиге да довърши изречението си. От устата му бликна алена струя. — Някой от Континента… Министър, или нещо такова…

— Комунист? — извикаха едновременно Микио и Джейк, безкрайно учудени. — Ти си се поставил в услуга на китайските комунисти? Защо?

— Казах ти вече… — прошепна Хиге и главата му безсилно клюмна.

Джейк стисна ушните му миди, за да го върне в съзнание, после повтори въпроса си.